Столтенберг: Опасенията на Турция за Швеция и Финландия са "основателни"

Опасенията за сигурността, повдигнати от Турция в противопоставянето ù срещу молбите за членство в НАТО от Финландия и Швеция са „основателни“ и разговорите с Анкара ще продължат, заяви генералният секретар на Алианса Йенс Столтенберг в неделя.

„Това са основателни опасения, тук става дума за тероризъм, става дума за износ на оръжия“, каза Столтенберг след среща с финландския президент Саули Нийнистьо във Финландия, съобщава EurActiv.

“Не трябва да забравяме и трябва да разберем, че нито един съюзник на НАТО не е страдал повече от Турция от терористични атаки“, каза Столтенерг.

Прекъсвайки политиките си за неутралност, продължили десетилетия наред, двете скандинавски страни подадоха молби за членство в НАТО миналия месец в отговор на инвазията на Русия в Украйна.

Техните кандидатури обаче предизвика опозиция от страна на Турция, която ги обвини, че подкрепят и укриват кюрдски екстремисти и други групи, които тя определя за терористични.

През последните години Европейският съюз е заявявал, че Турция трябва да стесни дефиницията си за тероризъм. След провалилия се опит за преврат през юли 2016 г. турските власти определиха за „терористи“ много от политическите си противници.

Исканията на Анкара включват Финландия и Швеция да екстрадират членове на някои кюрдски организации, например Кюрдската работническа партия (ПКК) и други, както и да вдигнат ограниченията за износа на оръжия към Турция. ПКК е в терористичния списък и на ЕС.

През последните седмици Столтенберг се опитва да разреши спора.

Шефът на НАТО заяви, че Анкара е ключов съюзник на алианса заради стратегическото си разположение на Черно море между Европа и Близкия изток и подчерта подкрепата, която тя предоставя на Украйна от 24 февруари насам.

Макар че Турция на няколко пъти се опита да действа като медиатор между Русия и Украйна обаче, тя явно се стреми да запази и стратегическа неяснота.

Според някои наблюдатели нежеланието на страната за допускането на двете държави в НАТО е свързано и с препятствията пред придобиването на американски оръжия.

Турция поиска през октомври да купи 40 изтребителя F-16 и почти 80 комплекта за модернизация на съществуващите бойни самолети, на което Вашингтон засега не отговаря.

Продажбата на американски оръжия на Анкара стана спорна, след като Турция придоби руската противоракетна система С-400, предизвиквайки санкции от САЩ и премахването на Турция от програмата им за изтребители F-35.

Ако препятствията пред продажбата бъдат премахнати, почти сигурно е, че ветото ще падне, каза източник от НATO за EurActiv по-рано през май.

Според финландската телевизия YLE Нийнистьо е заявил по време на разговорите със Столтенберг, че опозицията на Турция е изненада за него.

И двамата лидери заявиха, че преговорите с Турция трябва да продължат, но не посочиха напредък в тях или към каква времева рамка се стремят.

„Финландия и Швеция ясно показаха, че са готови да седнат и да адресират опасенията, изразени от Турция“, каза Столтенберг.

„Срещата на високо равнище в Мадрид никога не е била краен срок“, добави той, имайки предвид срещата на НАТО в испанската столица в края на юни.