Erste Group: 2012 г. ще е по-успешна за пазарите в Източна Европа

Докато еврозоната се опитва да се измъкне от тресавището на дълговата криза, крехките икономики в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) също полагат усилия да се върнат към устойчив растеж.

Регионът е напълно зависим от здравето на по-богатите страни в Европейския съюз (ЕС), за където е предназначена по-голямата част от източноевропейския износ.

Според анализаторите обаче когато ситуацията започне да се подобрява, инвеститорите могат да се възползват от по-добрата възвръщаемост в Източна Европа, в сравнение с печалбите в по-бавно възстановяващата се западна част на континента.

За момента обаче, нещата не изглеждат добре. Несигурността около Унгария, чийто политици предизвикаха гнева на ЕС, допринесе за нарастването на недоверието на инвеститорите към региона. Положението в съседна Румъния, където хиляди хора протестират срещу правителството, също не е стабилно.

Въпреки това проблемите на ЦИЕ не са чак толкова сериозни, колкото понякога биват представяни в медиите, посочва Хенинг Ескучен, директор за източноевропейските пазари на Erste Bank – една от банките с чувствително присъствие в региона.

След като дойде на власт през 2010 г., унгарският премиер Виктор Орбан изгуби доверието на инвеститорите, като национализира някои частни пенсионни фондове, фиксира валутните курсове за някои изтеглени в чуждестранна валута заеми и опита да ограничи независимостта на централната банка.

За да успокои Брюксел миналата седмица за първи път Орбан даде сигнал, че е готов да се откаже от някои от противоречивите си политики. ЕС стартира срещу Унгария 3 наказателни процедури.

Индексът на икономическото доверие в ЦИЕ и Турция на ZEW - Erste Group, калкулиращ баланса между позитивни и негативни очаквания за следващите 6 месеца, през декември слабо се понижи.

Въпреки това за 2012 г. участвалите в проучването на ZEW - Erste Group анализатори са по-оптимистично настроени към източноевропейските фондови пазари, отколкото са били през миналата година. Според тях акциите в Източна Европа са по-привлекателни от тези в еврозоната.

Междувременно, точно както при рецесията от 2009 г., представените в ЦИЕ западни банки трябваше да потвърдят ангажимента си към региона поради страховете, че по-високите капиталови изисквания наложени от европейския банков регулатор ще ги принудят да изтеглят фондове от дъщерните си дружества.

Според изследване на Morgan Stanle от ЦИЕ могат да бъдат изтеглени 80 млрд. евро, докато според други оценки, застрашените фондове възлизат на между 20 и 30 млрд. евро.

Споразумението, постигнато през 2009 г., известно като Виенската инициатива включваше правителствена подкрепа за банките чрез средства, предоставени от ЕС и Международния валутен фонд (МВФ), както и ангажимент от страна на западните банки да запазят отворени кредитните линии в региона.

Този път обаче споразумението не включва никакви ясно поети ангажименти за конкретни суми, нито от страна на банките, нито от европейските и международните финансови институции.

„Сравнете сегашното споразумение с това от 2009 г., когато ЕС и международните финансови институции сложиха на масата 24,5 млрд. евро и накараха западните банки да гарантират, че няма да се изтеглят от региона“, посочват анализатори на Capital Economics.

Саймън Евънс главен икономист на EMEA отхвърля настоящата инициатива, получила прозвището Виена 2.0, като „твърде много шум“ без съдържание.