МВФ и ЕС трябва да направят повече за Източна Европа

Международният валутен фонд (МВФ) и останалите организации, които през 2009 г. похарчиха 42 млрд. долара за овладяване на кредитната криза в Източна Европа, скоро може да се наложи да отпуснат допълни средства, за да предпазят крехките източноевропейски икономики от негативния ефект от свиването на балансите на западните банки, пише Bloomberg.

МВФ, Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), Световната банка (СБ) и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) трябва „да са готови да осигурят външна подкрепа и финансова помощ за банките“ в Източна Европа, се казва във изявление на Виенския институт след среща на институцията в австрийската столица в понеделник.

„Потенциалният ефект от изтеглянето на западните банки може да е много сериозен“, казва Ерик Берглоф, главният икономист на ЕБВР. „Банките майки взимат решения за активи, които са много малки в сравнение с консолидираните им баланси, но които имат систематично значение за дъщерните им дружества в страните от Източна Европа“.

Европейските регулаторни органи се опитват да защитят растежа в Източна Европа в момента, когато западните банки трябва да посрещнат по-високите изисквания за капиталова адекватност, целящи да заздравят фискалните им позиции на фона на задълбочаващата се дългова криза.  

Три четвърти от банковия сектор в Източна Европа се контролира от западноевропейски банки, включително UniCredit SpA, Erste Group Bank AG и Raiffeisen Bank International AG.

До края на юни европейските банки трябва да повишат капиталовата си адекватност до 9%, отписвайки част от гръцкия дълг, който притежават, и отчитайки останалите ДЦК в балансите си по пазарна стойност. Според европейския банков регулатор за тази цел банките трябва да наберат допълнително 106 млрд. евро свеж капитал.

Изискването за 9% не е много удачно, като се има предвид настоящата икономическа ситуация, заяви Едвалд Новотни, член на борда на директорите на Европейската централна банка (ЕЦБ), на пресконференция във Виена днес.

„Регулаторните изисквания не трябва да имат рестриктивен ефект върху реалната икономика“, посочва Новотни.

За да посрещне новите изисквания, италианската UniCredit, най-голямата банка по размер на активи в Източна Европа, трябва или да набере 7,97 млрд. евро, или да продаде активи за подобна сума, разкриват данни на европейския банков регулатор.

Erste, втората по големина банка в региона, се нуждае от 743 млн. евро, докато Raiffeisen, третата по големина банка, трябва да набере 2.1 млрд. евро.

Въпреки че и трите банки са заявили своя интерес в Източна Европа, те също така посочват, че възнамеряват да повишат капиталовата си адекватност поне отчасти чрез продажбата на активи.