Как Полша се оказа най-динамичната европейска икономика?

В началото на глобалната финансова криза държавният дълг на Полша е под 50% от БВП на страната. Процентът е нисък, в сравнение с този на много европейски държави. Отчасти това се дължи на клауза в Конституцията от 1997 г., в която се посочва, че държавните заеми се ограничават до 60% от БВП. Потребителските и корпоративните дългове са относително нормални и се държат под контрол благодарение на строгата финансова регулация и културата на неприязън от кредитирането.

Частните заеми започват да добиват популярност в двете години преди кризата, но не са толкова много, че при срива на световния кредитен пазар обикновените хора и компаниите да се окажат наистина на червено.

Много от характеристиките на полската икономика се споделят и от тези на съседките от Централна и Източна Европа, които претърпяха катастрофална рецесия в ранните години на кризата. Полша обаче има допълнително предимство – тя е бенефициент от един почти случаен кейнсиански стимул, който пристигна точно навреме, за да насърчи вътрешното потребление и спестяванията.

„Докато другите страни трябваше да следват политики на строги икономии, правителствените разходи в Полша действително нараснаха“, отбелязва Гевин Рей, професор в университета Kozminski във Варшава.

Серия от намаления на данъците, включително спад в горната ставка от 40% на 32%, влизат в сила, точно когато първата шокова вълна на кризата залива света. Междувременно бюджетът на ЕС за 2007-2013 г., според който по-богатите страни помагат на по-бедните, се оказа друг ключ към успеха. Полша става най-големият получател на субсидии и се сдобива с още 101,5 млрд. евро. Страната бързо ги харчи. След това е избрана заедно с Украйна да бъде домакин на Европейското първенство по футбол през 2012 г. - едно от най-големите събития в световния спорт.

Властите са нетърпеливи да използват турнира, добавяйки правителствени разходи за входящи фондове. Резултатът е невероятен. В цяла Полша големи и малки градове започват козметични ремонти. Всичко, от железопътни гари, градски площади и летища, е модернизирано. Преди това да се случи поляците обичат да казват, че единствената истинска магистрала в страната е дело на Хитлер. За по-възрастните поляци като Рингер, които си спомнят начина, по който страната е изглеждала преди, промяната е невероятна.

„Трудно е да си представим как са изглеждали нещата, в сравнение с това, което имаме в момента“, споделя Гжегош Инглот, съветник на борда на директорите на Inglot, известна полска козметична компания. Той е роден в годината след падането на Берлинската стена. Според него Полша се разраства с всяка изминала година, а това личи по новите инвестиции, новите пътища и сгради.

В другите столици на Стария континент търговските центрове обикновено са в периферията, тъй като в сърцето на града са притиснати от цените на недвижимите имоти и вече съществуващите сгради. В Полша унищоженията от войната и комунистическата стагнация са довели до изоставянето на много неизползвани сгради. Така емблематичният Дворец на културата и науката във Варшава, сталинският небостъргач и редица други сгради, биват обградени от търговски центрове, предлагащи марки като Guess, Hugo Boss, H&M, Nike, Adidas, Timberland, Burger King, Subway и McDonald's.

Дори когато субсидиите от ЕС помагат за икономическия растеж, Полша продължава да се възползва от тях, но остава извън общата валута. От септември 2008 г. до февруари 2009 г. злотата загуби около една трета от стойността си спрямо еврото, преди да се стабилизира по-късно същата година. Спадът на курса на злотата не само направи полския износ по-конкурентоспособен, но и повиши относителната цена на вноса. Резултатът е от голяма полза за местните компании, които все по-често се съсредоточават върху качеството на продуктите и услугите си.