Буча – руският Ми Лай?

Ми Лай: дълги години имиджът на американската армия страдаше от клането, извършено през 1968 г. в едно виетнамско село. По това време са загинали 504 души. Сребреница: клането, извършено от сръбската армия през 1995 г. по време на войната на Балканите, доведе до съдебни процеси и присъди за военни престъпления. Около 8000 загинали.

Буча: 410 трупа са открити в предградие на украинската столица Киев след изтеглянето на руските войски. Те са повече от показателни за поредицата от военни престъпления, за които вероятно трябва да отговаря руския президент Владимир Путин. Някои от жертвите са били простреляни в главата, докато ръцете им са били вързани, по някои от телата са открити следи от изтезания, руските войски са изнасилвали жени и са се опитали да изгорят телата им, обяснява украинската страна.

С Буча – „руският Ми Лай" - гледната точка към войната в Украйна се променя още веднъж. И на фона на шокиращите кадри въпросът дали Европа ще изгуби шест процентни пункта от растежа, или само три процентни пункта в случай на енергийно ембарго срещу оръжейната държава на Путин някак си става много малък и незначителен.

Да погледнем дори само към европейския икономически двигател – Германия. Това, което става болезнено очевидно, е, че държавата, горда с моралната си клетва „Никога повече Аушвиц!", превежда по 200 милиона евро на ден за петрол, газ и въглища на един терористичен режим. Германия изглежда като заложник на Кремъл. И след като през последните седмици се нагледахме на считани доскоро за немислими еквилибристики в германската и европейската политика, може би няма да е чудно, ако Буча промени и германската политика за енергоносителите.

Всъщност ужасяващите кадри от освободените от руските войски градове около Киев не бива да ни изненадват. В Чечня и Сирия терорът срещу цивилното население вече бе част от тактиката на руските въоръжени сили. Какво щеше да се случи, ако те бяха успели да навлязат в украинската столица?

Как биха постъпили с хилядите хора, които през последните години се борят за демократична, западно ориентирана Украйна? А какво очаква тези в южната и източната част на Украйна, чиито градове са под руска окупация? Там броят на изчезналите цивилни граждани, местни политици и журналисти се увеличава ежедневно. Очевидно е, че готовността на нашествениците да използват насилие срещу непрестанния досега мирен протест на украинците расте и там.

Мариупол, Чернигов, Суми, Харков, Буча: все по-нарастващият списък с имена на градове е символ на масови и очевидно системни престъпления, извършвани от руските нашественици срещу украинското цивилно население. Тези зверства са израз на убеждението на руския президент Владимир Путин, че независима Украйна няма право да съществува - независимо какво мислят за това нейните жители. Той води война с цел да унищожи украинската държава и да пречупи нейното население. И не - не трябва да успява в това.

Украинците водят борба за съществуването си, в която нямат друг избор, освен да се бият с всички сили. Западът трябва да им предостави средствата за това. Защото те се борят не само за себе си, но и за нас. Всеки, който все още си мисли, че компромисите с Путин - за сметка на украинците - могат да доведат до траен мир, трябва само да се вслуша в тона, с който неговите пропагандатори подстрекават грузинците, балтийците, поляците и всички, които се борят за либералната демокрация.

Президентът на Украйна Володимир Зеленски говори за „геноцид": гражданите на Украйна не са искали да се подчинят, това е „причината, поради която ни унищожават и изтребват". В доклад на правозащитната организация Human Rights Watch са документирани няколко военни престъпления, извършени от руски войници между 27 февруари и 14 март. От друга страна, Русия говори за „медийна кампания" и иска да свика заседание на Съвета за сигурност на ООН днес, понеделник, за да обсъди „провокацията на украинските радикали". Е, казват, че във войната истината е първата жертва, а манипулацията - първият победител. Да видим кой ще е последният...