Главният икономист на Световната банка: Г-20 трябва да съгласува политиките си

Новият главен икономист на Световната банка Каушик Басу призова финансовите лидери на групата на 20-те най-развити икономически държави да съгласуват по-добре икономическите си политики, за да бъде избегната евентуална световна валутна война, съобщи Ройтерс.

Басу каза, че финансовите министри на страните от Г-20, които ще се срещнат на 15 и 16 февруари в руската столица Москва, трябва да работят за решение, преди ескалиращото напрежение да предизвика поредна световна икономическа криза.

Макар че рискът от внезапен срив на световната икономика намалява заради мерките, предприети в Европа за преодоляване на дълговата криза в еврозоната, бързото връщане към доскорошните нива на растеж не е особено вероятно, смята той.

„Не сме във валутна война, но напредваме в тази посока“, каза Басу, който е бивш главен икономически съветник на индийското министерство на финансите. „Световните лидери се нуждаят от съгласуване на политиката, за да бъде избегната такава война, или пък за да разубедят пазарите, че тя би могла да се случи. Подобно съгласуване е напълно в сферата на възможното, а всичко, което изисква, е решителност“, добави той.

Според него макар нетрадиционните мерки на монетарна политика от страна на централните банки на САЩ, Япония и Европа за съживяване на ръста  да са доказали своята стойност, влиянието на тези мерки „започва да се усеща в световен мащаб“.

„Необходимо е известно съгласуване на световната монетарна и фискална политика, а Г-20 е форумът, който би могъл да даде тласък в това отношение и мисля, че би трябвало да приеме тази задача сериозно“, подчерта главният икономист на Световната банка.

Развитите икономики натрупаха дългове и печатаха пари, което отслаби някои от ползваните от тях валути и ги направи по-конкурентоспособни. Междувременно близките до нулата основни лихвени проценти там изостри проблема с горещите парични потоци за развиващите се пазари с високи лихвени проценти и повиши обменните курсове на валутите им.

Напоследък нарасна напрежението около агресивното разширяване на монетарната политика от страна на новото японско правителство, която според него е насочена за преодоляване на дефлацията. Американски и европейски представители обаче изразиха опасения относно изявленията на свои японски колеги, които предполагат, че Токио си е поставил за цел достигането на определени нива на обменни курсове на йената, която от октомври досега е поевтиняла с над 20% спрямо щатския долар.

„Има нужда от минимална степен на колективно споразумение по тези политики, така че ако Фед или централната банка на Япония действат, централните банки на други големи икономики като Китай, Индия и Индонезия да са в състояние да осигурят подкрепа в по-голяма или по-малка степен“, подчерта Басу. „За целта са необходими общи разговори“, добави той.

Световната криза понижи високите нива на ръст в развиващите се икономики като Китай, но забавянето не е признак за „нова нормалност“, смята той.

„Наистина вярвам, че е налице промяна в световния механизъм, която продължава, макар че това не се вижда в момента, но ако проучвате нещата в продължение на 3 или 4 години, ще установите, че ще се появят две нови развиващи се икономики като двигатели на растежа в света“, твърди главният икономист на Световната банка. Макар че Китай, Индия, Индонезия и Бразилия са водещите развиващи се икономики, няколко африкански икономики предприеха реформи, подхранили интереса на инвеститорите и стимулирали ръста, подчерта той.

Басу отбеляза, че търговията между развиващите се икономики се разширява, докато спестяванията и нивата на инвестиции в държавите със средни доходи нарастват, което ще подкрепи един по-бърз икономически растеж.

„В края на краищата очаквам индустриализираните държави да се върнат към малко по-висок ръст, което би било чудесно за тях, тъй като вече са развити, и очаквам някои от развиващите се страни да се върнат към нива на ръст от типа на 8-9%, които бяха постигнали преди световната финансова криза“, изрази той оптимизма си.