Какво може да научи китайската икономика от опита на САЩ?

Какво всъщност може да научи Китай?

Когато кризата настъпи, правителството на САЩ се намеси с парични стимули и предприе фискални мерки в опит да стабилизира финансовата система. След като ситуацията се влоши, правителството намали данъците и направи опит да преструктурира здравеопазването, за да стимулира търсенето. И за финансовия сектор, и за реалната икономика беше нужно външно финансиране. Фед успя да го осигури и след извършването на регулативни реформи финансовата система никога не е била в по-добро състояние.

Когато кризата се разпространи в целия свят, Китай правеше опити да се приспособи към цикличните промени и търсеше начин да смени модела си на икономическо развитие. Правителството предостави пакет от стимули в размер на 4 трлн. юана (651,5 млрд. долара), за да стабилизира икономиката. То обаче отложи необходимите структурни реформи. Стимулите повишиха кредитната активност и цените на някои активи. По всичко личеше, че икономиката започва да прегрява.

Държавните предприятия се възползваха от улеснения достъп до кредит и разшириха своята дейност за сметка на частните компании, които бяха двигателят на реалната икономика. През това време правителството правеше големи планове за развитието на индустрията. С намесата и на общинските власти се увеличи излишният капацитет в сектора. Сега тези проблеми в реалната икономика генерират и финансов риск.

От тази гледна точка, проблемите, пред които е изправена сега китайската икономика, ще намерят решение ако бъде намерено външно финансиране. За да ги разреши, Китай ще трябва да изостави вече остарелия модел на растеж, базиран на нови инвестиции. МВФ потвърди прогнозата си за икономическия растеж на Китай и същевременно препоръча на китайското правителство да се фокусира върху вътрешното потребление и опазването на околната среда.

За радост новото управление възприема призивите и ще устои на изкушението да потърси външни стимули, дори ако растежът на икономиката се забави. Министър-председателят Ли Къцян наскоро подчерта връзката между икономическия растеж и реформите. „Растежът създава условията за извършване на реформи, а реализирането им ще увеличи потенциала за растеж на икономиката“, казва той.

Болката от реформите е неизбежна. Провеждането им ще тества издръжливостта и решимостта на политиците. Това е и тяхно задължение, което е единственият начин китайската икономика да реализира потенциала си.