Истинският виновник за неравенството в доходите са централните банки

Този неприятен факт логично ни отвежда към източника на силната инфлация – факторът, който създава пари от нищото. За никого не би следвало да бъде изненада, че основният двигател на разширяващата се ножица между богатите и бедните са централните банки и техните фиатни (декретни) пари.

След окончателното премахване на златния стандарт в САЩ и създаването на фиатната валутна система през 1971 г. доларът загуби 82 на сто от покупателната си способност. Банковият сектор – големият бенефициент от евтините пари, пък достигна 10% от американския БВП спрямо 4 на сто преди 43 години.

Според ортодоксалната икономическа теория количествената теория за парите е ясно свързана с цените, като им влияе пряко. Когато една централна банка създава пари, търговците, хедж фондовете и банките първи се възползват от нарасналата променливост и възходящата тенденция в цените на активите.

Силното и същевременно убийствено разширяване на ликвидността стимулира изобретяването на сложни дериватни продукти, които в периода преди 1971 г. са били практически ненужни, поради ясно дефинираната стойност на парите. Това е поредният сигнал, че най-големият виновник за допълнителния риск, променливостта и скока в цените на активите несъмнено е политиката на централните банкери.

Наскоро новият председател на Фед Джанет Йелън заяви: "Обнадеждена съм, че инфлацията ще се придвижи обратно към нашата дългосрочна цел от 2 на сто". Тя декларира ангажимента си да води институционализирана политика по преразпределение на богатството "в полза на обществото", каквото и точно да означава това.

При Европейската централна банка (ЕЦБ) ситуацията не е много по-розова. Нейните евтини дългосрочни заеми за банките, или т. нар. Long-term refinancing operations (LTROs), бяха създадени, за да предоставят лесни пари за изкупуване на държавни облигации. Това няма нищо общо с ликвидността и всичко, свързано с повишаването на печалбите на банките. И все пак, всяко евро, създадено от ЕЦБ, е в тежест на всеки един гражданин от еврозоната, разширявайки паричните салда. Практически това е изземване на ресурс от трудещите се и пренасочването му към европейските банкери.

Разглеждайки темата с неравенството в доходите, президентът Барак Обама и демократите предложиха още по-високи данъци за богатите и увеличаване на минималната работна заплата. Това е перфектният пример за погрешно изместване на фокуса върху резултатите, а не върху първоизточника за неравенството в доходите

Ако политическата класа желае в действителност да свие ножицата при неравенството в доходите, тя трябва да се съсредоточи върху основната причина – централните банкери. Исторически погледнато, механизмът за противодействие е само един – връщане на златния стандарт.

Кой носи вината за неравенството? Каква роля трябва да играе държавата в такъв процес? Способен ли е пазарът сам да се справи с този дефект? Очакваме коментарите ви на info@invrestor.bg. Най-добрите може да спечелят новата книга на Джоузеф Стиглиц "Цената на неравенството".

Наградата е предоставена от Ozone.bg!

Специално за читателите на Investor.bg от Ozone предоставят 10% отстъпка на всеки, който поръча "Цената на неравенството" от електронния магазин. За целта в полето Промо-Код въведете INVESTOR-78 при поръчката. Доставката на всички поръчки е напълно безплатна!