Ел Ериан: Би било добре да чуваме какво всъщност ни казва златото

Няма по-добра тема от златото за поляризиране на инвестиционните спорове. Така че последният рязък спад в цената на метала докара до треска дебата между двата лагера с дълбоко вкоренени убеждения: тези, които смятат, че златото е надценено и му липсва потенциал да носи както доход, така и капиталова печалба, и онези, които чувстват, че е въпрос само на време другите да оценят отново уникалната му роля като противоотрова на почти всяко икономическо заболяване, засягащо диверсифицирания инвестиционен портфейл, твърди в свой коментар за британския вестник Financial Times главният съизпълнителен директор на PIMCO Мохамед Ел-Ериан.

Колкото и да е интересен този спор, той омаловажава потенциалната значимост на онова, което се случи. Волатилността напоследък говори за развитие, което навлиза навсякъде и – което е по-важно – подкрепя постепенно разрастващия се феномен на системите, базирани върху западните пазари, работили с изкуствено ценообразуване за необичайно продължителен период.

Стандартният разказ за златото е познат. В една среда с нарастващо непостоянство и в свят, в който все повече централни банки раздуват балансите си агресивно, инвеститорите се втурнаха към златото като средство за хеджиране срещу разпознаваеми рискове (инфлацията), както и за да намалят притесненията от по-значителна несигурност (включително досега немислимите сривове на икономически системи).

Повишаващите се цени водеха само до още по-високи, отделяйки значително стойността от основните фундаменти на физическото търсене и предлагане – и това продължи докато несъществена в други случаи информация доведе до отхвърляне на господстващата парадигма.

Макар че по-ниските инфлационни очаквания и поскъпващите акции изиграха своята роля, истинският катализатор за драматичния спад в цената бе слухът, че Кипър може да бъде принуден от европейските си партньори да продаде част от златния си резерв, оценяван тогава на около 1 млрд. долара. Това внезапно накара инвеститорите да обърнат внимание за възможността от значително предлагане, което може да залее пазара, ако и други европейски икономики се решат на същата стъпка (особено Италия, чиито златни резерви са на стойност 130 млрд. долара).

Тази проста промяна бе достатъчна, за да свали цената на златото с 15% за по-малко от седмица. Оттогава ценният метал се мъчи да излезе на твърда почва и в момента се търгува на нива около 1 345 долара за тройунция.