Мохамед Ел-Ериан: Агонията и екстазът на обърканите пазари

Програмата за изкупуване на облигации на Японската централна банка (ЯЦБ) вече има чувствителен ефект върху финансовите пазари по цял свят и сега предстои да остави своя отпечатък и върху глобалния инвестиционен пейзаж като промени характера и размера на капиталовите потоци, пише Мохамед Ел-Ериан, изпълнителен директор на Pacific Investment Management Company, LLC в коментар за Financial Times.

И все пак веднъж, след като първоначалното въодушевление премине, основният въпрос ще е дали програмата допринася за дългосрочната стабилност на глобалната финансова система или точно обратното.

Програмата на ЯЦБ е масивна – 75 млрд. долара на месец в абсолютно изражение – дори в сравнение с програмата за вливане на ликвидност (QE3) на Федералния резерв (Фед), която включва печатане на 85 млрд. долара месечно за икономика, 3 пъти по-голяма от японската. При това лихвените проценти по японските ДЦК вече са на много ниски нива.

Също така, тъй като е обвързана с условието за достигане на 2% инфлация, програмата на ЯЦБ вероятно ще продължи дълго.

В светлината на всичко това пазарните участници вече извършиха корекция на цените на финансовите активи.

Най-драматична беше промяната на цената на йената и това е напълно разбираемо. За разлика от САЩ, където Фед разчита главно на активността на местните инвеститори, успехът на програмата на ЯЦБ зависи от способността на японската финансова система да открадне пазарен дял от други страни.

За поевтиняването на йената спомогна и благословията, която японското правителство получи от останалите развити страни. За момента страните от Г-7 все още правят разлика между директните интервенции на валутните пазари, които са твърдо заклеймявани и горепосочения заволиран подход на монетарни стимули.

Същевременно признавайки, че икономиката не е в състояние да абсорбира ликвидността, инжектирана от Японската централна банка, пазарите очакват отлив на капитали от Страната на изгряващото слънце. Като резултат първоначално печеливши се оказаха всички високодоходни активи с фиксирана доходност, след тях глобалните акции и накрая по-рисково ориентираните инвестиционни инструменти.

Това се случи независимо от състоянието на икономическите фундаменти и всъщност оправдава очакванията на глобалните инвеститори в краткосрочен план, но и ги плаши в дългосрочен.

Инвеститорите бяха развълнувани, след като поредната централна банка активно подкрепи луфта между изоставащите икономически фундаменти и завишените оценки на финансовите активи.

В резултат всички продължиха да сърфират по чудесната ликвидна вълна, въпреки несъответствието между пазарните оценки и реалността.

И все пак ситуацията плаши инвеститорите, тъй като те осъзнават, че всичко това може да свърши зле, в случай че реалната икономика не реагира адекватно на политиката на централната банка. Рискът е, че високите цени на активите могат да колабират до нивата, подкрепяни от икономическите фундаменти.

При това програмата за вливане на ликвидност на японското правителство увеличава вероятността и други централни банки да разхлабят монетарната си политика. Това важи в най-голяма степен за икономики, които са засегнати директно от обезценяването на йената като Южна Корея и страните от еврозоната, но също така и за тези, които могат да се окажат жертва на горещи капиталови потоци следствие от действията на правителството в Токио като Бразилия и Мексико.