Ел Ериан: Би било добре да чуваме какво всъщност ни казва златото

С корпоративните термини динамиката при златото наподобява силен бранд, чиято оценка е напълно отделена от присъщите характеристики на продукта, което я прави уязвима към всяка промяна в традиционните схващания (състояние, което икономистите описват като устойчив дисбаланс).

През последната година подобно развитие имаше при акциите на Apple и Facebook. След стабилен ръст до малко над 700 долара, цената на акциите на Apple навлезе във въздушна яма и падна до под 400 долара, а днес се търгува около 435 долара. Защо? Главно защото, колкото и силно да е „очарованието“ ( да използваме термина, изкован от писателя и бивш служител на Apple Гай Кавазаки) на бранда, той в крайна сметка започна да подтиква инвеститорите (по недоглеждане) да отделят цената на акциите от реалността на яростна гонитба от страна на конкурентите на компанията.

В случая с Facebook това бе масовото познаване на името и свързваната с него публичност, която убеди инвеститорите да презапишат ценни книжа по време на първичното публично предлагане, оценило акциите на 38 долара. За кратко стойността на акциите тръгна нагоре, преди да падне под 20 долара, след като мнозина професионалисти се противопоставиха на огромната и крещяща липса на съответствие между цената и фундаментите. Днес акциите се търгуват около 26 долара за брой.

Разбира се, това са конкретни примери, и доколкото тези прозрения могат да бъдат обобщени, те насочват към факта, че финансовите пазари прекаляват и в двете посоки.

От златото пък идва още едно прозрение в свят, където централни банки, преследвайки по-бърз растеж и създаване на повече работни места, вбиват голям клин между финансовите пазари и икономическите фундаменти. Твърдият и повтарян ангажимент от тяхна страна за изкупуване на активи е направил нещо повече от това да тласне все по-голям брой инвеститори към добавяне на рискови активи в своя портфейли на все по-високи цени.

Той е потиснал пазарната волатилност, понижил е взаимовръзките и е създал илюзия за стабилност – и всичко това в контекста на усложнена среда, характеризираща се с необичайна динамика при държавните дългове, променящи се правила, значителен остатъчен риск, всеобща необходимост от нови модели на растеж и създаване на работни места и нововъведение, което по-скоро подчертава, отколкото сдържа притеснителното неравенство.

По същество днешната глобална икономика се намира в състояние на устойчив дисбаланс, а пазарите са изпреварили фундаментите на вълната на очакването, че западните централни банки заедно с по-функционалната политическа система ще осигурят по-висок растеж. Ако това не се осъществи на практика, инвеститорите ще се притесняват за доста повече неща от истинската стойност на златото.