Има по-важен приоритет пред САЩ и Китай от световното икономическо господство

Дългото отваряне към глобалния пазар, което определи възхода на Китай, приключи. В бъдеще връзката му със Запада ще бъде основана на различни термини - конкуренцията при технологичното доминиране и посрещане на предизвикателствата относно изменението на климата, пише Nikkei Asia Review.

Конфликтът между САЩ и Китай може би беше неизбежен, след като глобализацията навлезе в ерата на цифровите технологии. Контролът и манипулирането на потоци от данни и информация, включително изкуствен интелект, не са само някакви фактори от производство като машините или стоманата. 

Те лежат в основата на политическия и цивилизационен разрив между днешните икономически суперсили. Парадоксално е, че именно технологиите за свързаност са най-разделящите Изтока и Запада.

Преди последните развития около търговските преговори Китай изглежда желае силно да намали търговския дисбаланс със САЩ чрез внос на повече американска соя или други конвенционални стоки. Но азиатската страна преглътна приемането на американските искания, целящи да ограничат стремежа на Пекин да достигне и дори да надмине технологично Запада.

Това не е изненадващо. Фундаменталният проект на съвременен Китай е да се преодолее унижението на "неравноправните договори" и потисничеството от западните бивши колониални сили по време на династията Цин, което е естествен резултат от изоставането на азиатските страни спрямо индустриалната революция на запад.

Този урок е жигосан в националната психика на китайците. Самата визия за подновен Китай, която оживява под управлението на президента Си Дзинпин, се корени в това никога повече да не се повтаря тази грешка.

Поради тези сложни икономически, политически и цивилизационни взаимодействия, хората се насочват към непредсказуеми времена, които променят самата природа на предишните отношения.

Докато демократите и републиканците в Конгреса на САЩ са разделени по почти всеки друг въпрос, от здравеопазването до имиграцията, двустранният търговски консенсус с Китай се консолидира и от двата бряга.

Подобно нещо може да се наблюдава в Китай. Особено поразителен е неотдавнашният коментар на Джън Бидзиен, известният автор на китайската доктрината за "мирен възход", заяви, че днес неговата страна "е готова да издържи продължителна война".

Днес универсализиращият етос от последните десетилетия на икономическата глобализация и технологичната свързаност бива разрушаван заради дълбоките културни различия. Но тъй като конвергенцията отстъпва на различията, никога не е имало нужда от по-големи интегрирани и координирани глобални усилия за справяне с климатичните промени.

Въпреки че и САЩ, и Китай могат да преживеят отделянето на своите икономики, светът няма да оцелее при отдалечаването от общите усилия на двете най-силно замърсяващи страни в света за справяне с бързо нагряващия се климат. 

Въпреки задълбочаващия се конфликт в други сфери е необходимо "партньорство между съперници" по отношение на климатичните действия. Обединението заради общите намерения може да изтрие конфликтите, които изникват на друго място.

Засега, след като администрацията на Тръмп се оттегли от Парижкото споразумение за изменение на климата, двете страни трябва вместо това да работят заедно, създавайки положителна инерция, която да продължи след ерата „Тръмп“.

Заедно с други, организацията на милиардера-филантроп Никола Бергрьо Berggruen Institute, която редовно се среща с президента Си Дзинпин и други държавни лидери от 2015 г. насам, участва в проект, който има за цел да свърже структурно политиките в областта на климата чрез интегриране на програми за търговия в Калифорния и Китай, чиято система се основава на модела на Калифорния.

Този модел ограничава емисиите на парникови газове и санкционира замърсителите с твърди такси, приходите от които са инвестирани в проекти, които ще помогнат на Калифорния да постигне целта си: 100% постигане на енергия от възобновяеми енергийни източници до 2045 г. Замърсителите могат да купуват и търгуват квоти за емисии, които са скъпи, и стимулират ограничаването на замърсяването.

Идеята е да се създаде платформа с прозрачност и общи стандарти, така че квотите да могат да се търгуват в двете икономики.

В крайна сметка усилията ще бъдат насочени към по-нататъшно интегриране на програмата за търговия с емисии на ЕС с тези на Калифорния и Китай. Новият председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен вече заяви, че иска да разшири тази програма.

Ако всички действат заедно, светът ще може да установи глобална цена на въглерода.

Да се надяваме, че настоящите зелени тенденции и планове няма да завършат там, накъдето се е насочил светът – към война за доминиране за сметка на планетата.