Отчетът на Meta потопява щатските индекси*

Водещите американски борсови индекси отчитат спадове за пръв път от пет дни насам, след като данните във финансовия отчет на Meta Platforms – компанията майка на Facebook – разочароваха инвеститорите, пише CNBC.

Технологичният показател Nasdaq Composite отстъпва с 2,32%, или 335,57 пункта, до 14 081,98 пункта.

Широкият измерител S&P 500 намалява с 1,46%, или 66,87 пункта, до 4522,51 пункта.

Индексът на сините чипове Dow Jones Industrial Average отбелязва спад от 0,86%, или 306,07 пункта, до 35 323,26 пункта.

Акциите на Meta Platforms изтриват 25,51% от капитализацията си, след като резултатите на компанията разочароваха инвеститорите.

„Имаше много неща, които не бяха за харесване в доклада на Meta“, коментира главният изпълнителен директор на Metropolitan Capital Advisors Карън Файнърман. Според нея „най-плашещата“ част от доклада на компанията са били очакванията за ръста на печалбата, но понижението е било „леко преувеличено".

Индексите на Wall Street отбелязват първото си намаление след ръстове, продължили четири поредни дни.

Силните отчети на Microsoft, Apple и Alphabet върнаха апетита на инвеститорите към технологичните акции, но слабото представяне на Meta Platforms принуди някои да направят обратен завой.

Акциите на други гиганти в социалните мрежи, включителни тези на Snap and Twitter, последваха спада на Facebook. Ценните книжа на Snap поевтиняват с 20,05%, докато тези на Twitter – с 5,94%.

Акциите на Spotify Technology поевтиняват с 15,27%, след като скорошните данни на компанията показаха забавяне в ръста на премиум абонатите. Акциите на Amazon изтриват 5,50% от стойността си.

Цената на акциите на Honeywell намалява с 5,53%. Причина за понижението са данните от финансовия отчет на компанията. Печалбата на компанията и прогнозите й се разминаха с очакванията на пазарите.

Броят на молбите за помощи при безработица в САЩ е бил малко под очакванията миналата седмица, докато компаниите явно се опитват да преодолеят влиянието от разпространението на омикрон варианта на коронавируса, стана ясно в четвъртък.

Молбите за помощи при безработица в седмицата до 29 януари са били общо 238 хил., което е малко под оценката за 245 хил. на Dow Jones, съобщи министерството на труда на САЩ в четвъртък. Броят им е по-малко и от този през предишната седмица, за която бе ревизиран нагоре до 261 хиляди.

В сряда данните на института ADP показаха, че броят на новооткритите работни места, извън земеделието, в САЩ неочаквано се е свил през януари.

Новооткритите позиции в частния сектор са намалели с 301 хил. през миналия месец, когато изглежда разпространението на омикрон е повлияло на пазара на труда в страната. За сравнение – прогнозите на Dow Jones бяха за ръст от 200 хил., а увеличението през декември - от 776 хил. броя. Това е първото обявено от института понижение от декември 2020 г.

В четвъртък Европейската централна банка (ЕЦБ) и Английската централна банка (АЦБ) проведоха заседания, на които взеха решение за паричната си политика.

АЦБ очаквано повиши основния лихвен процент до 0,5%, като намекна за допълнителни увеличения през следващите месеци. По време на пресконференция малко по-късно гуверньорът на банката Андрю Бейли обаче заяви, че "допълнително умерено затягане на паричната политика би могло да е уместно през следващите месеци“, но „би било грешка“ да се смята, че лихвите са изправени пред неизбежна възходяща тенденция на покачвания.

Без изненада ЕЦБ остави своите лихви без промяна, както и плановете си за пандемичните програми за покупка на нетни активи. Инфлацията в еврозоната обаче може да остане по-висока за по-дълго от очакваното, въпреки че ще се забави през 2022 г., заяви след заседанието управителят на европейския регулатор Кристин Лагард.

*Към 17:04 ч. българско време