375 г. след първата криза на съвременния капитализъм историята се повтаря

Както отбелязва в средата на миналия век в блестящия си труд „Стабилизиране на неустойчива икономика“ американецът от руски произход Хайман Мински, цикличното развитие на капитализма има свой закон, според който след период на процъфтяване и ръст следва криза и крах.

Според него на първо място това е предизвикано от повишеното използване на кредита в икономиката, когато богатството се създава чрез средствата за увеличаване на заемите. Когато количеството на задълженията надхвърли пределно ниво, се получава „експлозия на спекулативния балон“ и възниква криза, отбелязва Мински.

По инициатива на влиятелния в деловия свят лондонски вестник Financial Times от края на 2011 г. започна дискусия на тема „кризата на капитализма“ и за това как да бъде променена системата, така че да не се случват настоящите сътресения.

От изданието отбелязват, че либералният финансов капитализъм в момента е отвел Запада в задънена улица, като той губи ролята си на световен лидер, отстъпвайки на страните с развиващи се пазари начело с групата БРИК (Бразилия, Русия, Индия и Китай).

При това от Financial Times посочват, че на западния модел на капитализма в момента не достига държавната регулация, съществуваща в държавите от БРИК.

Както отбелязва известният философ Франсис Фукуяма в последната си статия, публикувана в списание Foreign Affairs, „мнозина днес са възхитени от китайския модел не само заради икономическите му постижения, но и защото той е в състояние да взема бързо големи и сложни решения“.

Настоящата криза има и още една особеност – тя предизвика настроение, близко до паника сред средната класа, която губи най-много от последните сътресения.

Ожесточаването на конкурентната борба в световната икономика принуждава западните държави да лишават представителите на средната класа от бившите им привилегии и социални гаранции. Вследствие на това пред нея застана ясно перспективата за загубване на специалното ѝ място в обществото, което на свой ред породи повишена и донякъде нервна активност от нейна страна, довела в САЩ до създаването на консервативното и изолационистко движение Tea Party, а в Западна Европа – до засилване на националистическите тенденции.

Тази „паника“ сред средната класа не подмина и останалите държави, включително арабския свят.

Обобщавайки резултатите от дискусията, от Financial Times подчертаха в тази връзка, че светът е достигнал точката на пречупване, когато трябва да бъдат създадени новите норми за работа на икономиката, финансовия пазар и международните отношения. При това на Запада ще се наложи да се раздели с част от своята лидерска позиция и да признае засилващата се мощ на държавите, в които държавното присъствие в капитализма е значително.