Юнус: Пропастта между богатите и бедните е "бомба с часовников механизъм"

Растящата пропаст между богатите и бедните по света е „бомба с часовников механизъм“, която заплашва да експлодира в социално и икономическо недоволство, ако не бъде обезвредена, заяви Нобеловият лауреат за мир Мухамед Юнус.

Банковата и финансова система е създала свят, при който „колкото повече пари имаш ти, толкова повече ще ти дам аз“, докато в същото лишава по-голямата част от населението по света от средства и адекватни жизнени стандарти, каза Юнус за Thomson Reuters Foundation.

“Богатството вече се концентрира само на няколко места по света. Това е бомба с часовников механизъм и голяма опасност за света“, каза основателят на движението за микрофинансиране, осигуряващо малки заеми на хора, които нямат достъп до по-голямо финансиране.

Юнус цитира победата на Доналд Тръмп на изборите за президент в САЩ на 8 ноември и британския вот за напускане на Европейския съюз на 23 юни като израз на обществения гняв срещу управляващите елити, които не са успели да стеснят разширяващата се пропаст в благосъстоянието на глобално ниво.

Доклад от 2016 г. на фондация Oxfam показва, че богатството на 62-мата най-богати хора в света е нараснало с 44% от 2010 г. насам, като почти половината от супербогатите живеят в САЩ. В същото време богатството на най-бедните 3,5 млрд. души е намаляло с 41%.

„Това създава напрежение сред хората на дъното (на стълбицата по доходи). Те обвиняват бежанците и малцинствата – а безскрупулните политици се възползват от това“, казва Юнус, който по-късно в четвъртък говори пред Trust Women – годишната конференция на Thomson Reuters Foundation за правата на жените и трафика.

„Не вярвате на другите хора, затова издигате стени“, каза той във връзка с обещанието на новоизбрания президент Тръмп да построи стена по южната границата на САЩ, за да не влизат мексикански мигранти, наричани от него изнасилвачи и престъпници.

За да се освободят от несправедливата финансова система, която поставя в неизгодно положение бедните, хората трябва да използват креативната си енергия, за да станат самите те предприемачи и да разпространят богатството сред повече граждани, каза Юнус.

„Хората не са родени, за да търсят работа – те са предприемачи по природа“, каза той, добавяйки, че компаниите, които са по-силно фокусирани върху това да правят обществено добро, отколкото да генерират максимална печалба, могат да помогнат да се коригира икономическото и половото неравенство.

„Ако богатството се насочи към милиарди хора, то няма да се разпредели към единия процент богати и няма да е лесно концентрирането на цялото благосъстояние само в няколко ръце“, каза той.

76-годишният Юнус революционизира финансирането на най-бедните, когато започна да предоставя микрокредити на селяни от Бангладеш на пазарни лихвени проценти и без обезпечение, с което им помага да избягат от определяната от него като „робска“ връзка с кредитните акули.

Само Grameen Bank, основана от Юнус, е заела пари на 8,8 млн. души в Бангладеш от създаването си преди 40 години. Моделът ѝ на разпространяване на микрозаеми на хора, основно на жени, се наложи по целия свят.

Въпреки глобалния успех на микрофинансирането има опасения, че лихвените проценти по заемите от до 20% са високи.

Юнус обаче казва, че лихвените проценти все пак са по-ниски от местните лихви в развиващите се страни или от нивата от поне 300%, които може да бъдат наложени от кредитните акули.