От срива на цените на какаото печелят само едни - контрабандистите

Голяма част от реколтата от какаови зърна на Джамилату Мохаммед си лежи в складов навес до разнебитената ѝ кирпичена къща в близост до западната граница на Гана вместо да пътува към заводите за шоколад, на Nestle например, разказва Bloomberg.

Жената, майка на две деца, и други дребни земеделци във втория по големина производител в света са жертвите на световния срив на цените на какаото, предизвикан от трейдърите в Лондон и Сингапур и утежнен от бюрократите в отдалечените африкански столици.

По-евтините какаови зърна от съседния Кот д'Ивоар – най-големия износител в света, наводняват местния пазар и примамват ганайските лицензирани агенти, които реално са били единствените клиенти на местните.

Голямото прибиране на реколтата на какао, което започва през октомври, вероятно ще влоши още повече нещата. Ганийският Cocobod (държавната институция, която определя цената за изкупуване на какаото в Гана – бел. ред.) едва печели достатъчно, за да успява да купува зърна на цена с 33% по-висока от тази на Кот д'Ивоар, а страната изпитва трудности с намаляването на бюджетния си дефицит дори с помощта на Международния валутен фонд.

Това разкрива риск, който инвеститорите, извели еврооблигациите на Гана с рейтинг junk до рекордни върхове тази година, може би пренебрегват.

Почти невъзможно е да се проследи мащабът на незаконната търговия между страните, които доставят 60% от световното какао, тъй като границите им са недобре защитени. По оценки на регулаторния орган за какаото в Кот д'Ивоар около 70 хил. тона зърна са били вкарани с контрабанда в Гана този сезон, което представлява поне 7% от ганийското годишно производство. Хора, запознати с търговията, прогнозират, че тези цифри ще се увеличат няколко пъти при следващата реколта.

Мнозина ганийци преминават границата с камиони или мотори, за да вземат зърна от съседната страна, където официалните цени са 80 долара за чувал от 64 кг. След това те ги продават на Cocobod, чиято цена е 107 долара на чувал и прибират разликата, увеличавайки натиска върху органа, който вече е със задължения за 10 млрд. седи (2,25 млрд. долара).

Някои агенти и фермери казват за Bloomberg през юли, че не им е било плащано от месеци заради финансовите проблеми на Cocobod. Регулаторът можеше да намери решение на тези задължения, ако събере средства чрез местните облигационни пазари и годишен заем от банки, сред които са Societe Generale и Deutsche Bank.

“Гана вече е претоварена и всичко, което засилва тази слабост, представлява притеснение“, казва Стюарт Кълвърхаус, мениджър в Exotix Capital, който препоръчва позиция “hold” за ганийските облигации.

Контрабандата между двете страни продължава от дълго време, но рядко е било толкова плодотворна. Годините, през които фиксираната цена, плащана на фермерите преди реколтата, бе повишавана, насърчиха земеделците в Кот д'Ивоар да сеят нови какаови дървета. Тъй като много от тях днес са достатъчно зрели, за да носят реколта, не се очаква облекчаване на глобалния излишък, който според Citigroup ще възлиза на 70 хил. тона следващия сезон.

За да отрази сривът от над 40% на стойността на какаото от 2015 г., Кот д'Ивоар намали цените за какаовите зърна през април. Но за Гана промяната на цените е политически трудно решение, тъй като хиляди бедни семейства земеделци бяха ударени от обезценяването на седито наполовина от 2013 г., което увеличи цените на вносни продукти като торове.

В същото време глобалните цени се сринаха с около една трета за 12 месеца до под 2000 долара за тон. Гана плаща на фермерите малко над 1700 долара за тон, което не ѝ оставя голямо пространство за маневри.

Главният изпълнителен директор на Cocobod Джоузеф Боаен Айду не планира да намалява цените и казва, че „няма доказателства“ за контрабанда. „Не можем да изложим нашите фермери на волатилността и капризите на световната пазарна цена“, казва той.

През май Гана и Кот д'Ивоар се договориха да преследват обща стратегия в какаото, включително изграждането на складове, в които се държи излишъка от зърна, и отпускането на резерви в зависимост от търсенето на пазара, функционирайки по-скоро като картел.

За земеделци като Мохаммед обаче това не води до незабавно успокоение. Ако тя не успее да изкара пари следващия сезон, може да се наложи да остави отглеждането на какао на съпруга си, а тя да си намери работа като прислужница, за да издържа семейството си.