Ще останем ли без шоколад до 2050 г.?

Производителите гледат в източна и южна посока

Тези общи заплахи и силното търсене от нови пазари изпращат ясен сигнал до големите производители на какао.

Гана, вторият по големина доставчик на какао в света, гледа на Азия и най-вече на Китай като следващата "голяма работа". За да увеличи годишното си производство на какао, Гана се опитва да си осигури кредит от 1,5 милиарда долара от китайската Eximbank. Сътрудничеството има подкрепата на правителствата от двете страни като взаимният интерес е очевиден, отразен в потенциала на китайския пазар за шоколад.

Други "горещи дестинации" са Близкият изток и Африка.

Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия са лидери в консумацията на шоколад на глава от населението, надминавайки значително средното равнище за региона. Потребителите на тези пазари възприемат шоколада като символ на богатство, което засилва търсенето на луксозни марки.

Производителите на шоколад отчитат добро представяне и в Алжир, макар и благодарение на различна причина. Според Euromonitor алжирците гледат на шоколада като на енергиен стимулатор, което води до процъфтяване на индивидуалното потребление, особено сред младите хора, докато правенето на шоколадови подаръци е по-слабо застъпено.

Реално ли е устойчивото производство на шоколад?

Най-големите производители на шоколад активно участват в инициативи за устойчивост като Rainforest Alliance, UTZ и Fairtrade.

Американският концерн Mars Wrigley Confectionary, водещият световен производител на сладки изкушения по чисти продажби през 2017 година, отдели 1 милиард долара, за да подпомогне създаването на по-топлоустойчиви какаови насаждения. Освен това през 2009 година Mars бе първият голям производител на шоколадови изделия, който обеща до 2020 година да използва 100% сертифицирано какао. Примерът му бе последван от неговите конкуренти Hershey's, Ferrero и Lindt.

Mondelez International иска цялото какао, което използва, да е произведено по устойчив начин. Milka е последната от марките му, която се присъедини към кампанията Cocoa Life, започната през 2012 година с цел да засили позициите на фермерите, отглеждащи какао.

Макар тези инициативи да са страхотен скок напред, основните участници в производствената верига признават, че те не са достатъчни, за да бъдат изведени фермерите от бедността, което е сред основните проблеми.

Пример е Кот д'Ивоар, водещата страна производител на какао в света.

Фермер, отглеждащ какао с UTZ-сертификат, ще спечели само 84-134 евро (99-158 долара) или само с около 16% повече годишно от производителите, които нямат сертификат.

Появяват се и други проблеми като например ограничения обхват на сертификацията.

За да се възползват максимално от процеса, фермерите трябва да са членове на кооперативи. В случая на Кот д'Ивоар в момента само около 30% от фермерите членуват в кооперативи. Друго затруднение е да се гарантира, че в цялата производствена верига не е използван детски труд - нещо, което е практически невъзможно за контрол.

Производителите на какао в Африка имат собствени планове, обявявайки инициатива, подобна на ОПЕК. Те искат да имат по-голямо влияние върху световните цени на какаото чрез по-добро координиране между страните на производствените равнища и политиката на продажби. Това може да защити по-добре малките фермери, които са уязвими от ценовите колебания на световния пазар.

Макар твърденията за задаващ се "шококалипсис" засега може би да са преувеличени, рисковете са реални и трябва да им обърнем внимание.

Източник на оптимизъм е наблюдението, че основните участници в процеса на производството на шоколад са единодушни за необходимостта на направят собствен принос. Остава да се види дали това ще бъде достатъчно, за да се подсигури бъдещето на шоколада. 

*Йована Станислевич е професор по международен бизнес в Grenoble Ecole de Management (GEM).

/БТА/