Днес се навършват 140 години от създаването на българския лев. На 4 юни 1880 г. е обнародван и влиза в сила Законът за правото на рязане на монети в Княжество България, напомни годишнината от началото на официалното летоброене на българската парична единица централната банка.
Легитимиране пред света
При въвеждането на лева той се приравнява към златния френски франк и е възприет биметалният стандарт (сребро и злато), с което България фактически приема принципите на Латинския паричен съюз.
Със закона се създава националната парична единица „лев“, разделен на сто части – „стотинки“, и се определят теглото, металното съдържание и изображенията на българските монети.
Първите монети на Княжество България са медните от 2, 5 и 10 стотинки, отсечени през 1881 г. През 1882 г. са отлети сребърни български монети от 1 и 2 лв., а през 1894 г. - златни монети от 10, 20 и 100 лв.
През 1885 г. е приет закон, който предоставя на БНБ монополно право да издава банкноти в страната. Според същия закон всички държавни учреждения са задължени да приемат българските банкноти.
Първите български банкноти са със златно покритие в размер 1/3 от номинала, като в това съотношение БНБ е задължена да приема тяхната обмяна. Първите български банкноти от 20 и 50 лв. са отпечатани през 1885 г.
През 1891 г. е приет закон, позволяващ на БНБ да издава и банкноти със сребърно покритие в размер 1/3 от номинала. През следващите години златният стандарт периодично се отменя и възстановява, а съотношението в сребърния стандарт се променя. След балканските войни и Първата световна война, в началото на 1919 г. закон преустановява обменянето на левове срещу злато и сребро. Златното покритие на българския лев се възстановява със закон през 1924 г., но същият закон отменя правото на БНБ да издава банкноти със сребърно покритие.
Първите банкноти
България за първи път сама отпечатва банкноти през 30-те години на ХХ век. Това са отпечатаните в Държавната печатница в София банкноти от 5000 лв., емисия 1924 г., и 20 лв., емисия 1925 г.
Левът по пътя на промените
Когато след 1989 г. в България започва преходът към пазарно стопанство беше приет Закон за БНБ, който потвърди монополното право на БНБ да емитира българските монети и банкноти.
След либерализацията на цените и последвалата инфлация в периода 1991 г. – 1994 г. бяха емитирани парични знаци с високи номинали.
През 1997 г. България въведе валутния борд, курсът на лева беше фиксиран първоначално към германската марка, а след това към еврото. Беше постигната ценова стабилност, която даде възможност през 1999 г. да се извърши деноминация на лева. В следващите години БНБ емитира и банкнота от 100 лв. и разменни монети от 1 и 2 лева.
През 2005 г. БНБ емитира първата българска възпоменателна банкнота - тя е с номинална стойност 20 лв. и върху нея е поместена реплика на първата българска банкнота с номинална стойност 20 лева, емисия 1885 г. Тази българска възпоменателна банкнота първа вгражда полимерен прозорец в хартията – защитен елемент, който по-късно е използван и в други банкноти по света, включително в новата серия евробанкноти.
Печатницата на БНБ
През 1994 г. е създадена Печатницата на БНБ, която направи всички български банкноти, емитирани в периода от 1999 г. до 2013 г., а от 2014 г. до днес производството на парите е в съвместното дружество на Печатницата на БНБ и „François-Charles Oberthur International“ SAS, Франция.
От 2018 г. БНБ пуска в обращение нова серия банкноти, като книжните пари притежават нови защитни елементи.
Със своите номинали, дизайн и стилистика българските парични знаци отразяват различните периоди в развитието на държавата, състоянието и промените в нейното политическо устройство, икономика, култура и различни обществени сфери.
Българските монети и банкноти са част от символиката на държавността и по уникален начин съхраняват и пренасят за бъдещите поколения историческата и културната памет на нацията.
Пълен каталог на българските банкноти от 1885 г. досега, включително нециркулирали банкноти и държавни съкровищни билети, може да се види тук.


Асоциация на висшите училища, обучаващи кадри за туризма, беше учредена във Варна
ДАНС разбиха секта, шаманът упоявал последователите
Ралф Шумахер: Дайдет шанс на Никола Цолов във Формула 1
Папа Лъв призовава френските епископи да „се борят“ срещу сексуалното насилие от Църквата
Йотова: Българската позиция е час по-скоро преговори за мир в Украйна
Швейцария отхвърли по-строг неутралитет, продължава със санкциите срещу Русия
Ще съхрани ли ЕС либералния си икономически проект?
Безплодната среща между Тръмп и Си Дзинпин тревожно напомня за 30-те години
Водещи централни банки водят двойствена монетарна политика
Иран няма да смекчи исканията си, след като САЩ отхвърлиха предложението му
93-годишен продаде огромната си колекция от страхотни коли
Как да „спасите“ акумулатора в извънредна ситуация
Plug-in хибридите с най-голям електрически пробег
Opel Monza GSE: Забравеният магистрален звяр
Сбогом на легналите полицаи - идва ново оръжие срещу високата скорост
Ралф Шумахер отново зове: Пуснете Цолов да се състезава във Формула 1
Мъж от Исперих си купи маратонки от TikTok, получи... носни кърпички
Поредна убедителна победа, но какво ще направи с нея параноичният Путин?
Кремъл предупреди: Използването на Starlink за удари по Русия е безразсъдно
Предлагали на Папи Ханс да прави музика за предизборни кампании