Защо в Чехия има къси продажби, а в България няма?

Общото между късите продажби в Чехия и репо-сделките в България е, че и двете не са регулирани. Да, точно така, в Чехия няма регулации на късите продажби и маржин покупките.

Обратното - късите продажби и маржин сделките у нас са регулирани и не съществуват.

Основната теза на желаещите регулации на късите продажби у нас, е че този инструмент създава системен риск и трябва да се опише детайлно в правила.

Обаче е факт, че и репо-сделките създават риск (репо-сделки срещу акции се предлагат от фондове на паричния пазар, например), а не са регулирани. Риск създават и облигациите, след като вече доста от облигациите, листвани на БФБ-София, са проблемни, но регулациите им са слаби.

На практика обаче рискът при късите продажби може да е малък, тъй като за сключване на къса продажба са нужни поне 3 лица, което гарантира, че сделката ще е адекватна и няма да носи системен риск, а само пазарен риск за трите субекта.

Трите лица са заемащият ценни книжа, посредникът (който следи за обезпечението по-договора за заемане) и спекулантът, продал акциите на късо. Трите лица се договарят за лихвата, която ще получи заемащият книжата от продаващия ги, както и при какви условия посредникът казва „край” и разпродава активите на спекулиращия на късо, за да купи акции и да ги възстанови на първоначалният им собственик.

Има и "четвърто лице", а именно публичността, чрез задължението късите продажби да се обявяват и ежедневно да се знае размерът на отворените къси позиции. Така желаещите да заемат книжата си ще преценят дали няма да има прекалено голям риск, ако и техните акции бъдат продадени на късо.

Дори някой заемащ книжа да загуби, тъй като няма да му бъдат върнати всичките, то той си е поел риска, като е искал да получи лихва за актива си.

Дори някой спекулант да загуби, това отново не е проблем, защото той е знаел с какво се захваща.

Дори някой посредник да има проблеми със заемателя поради неуспех при купуването на продадените книжа, това е риск, който той е знаел, че поема.

Съответно в договора между заемащия, посредника и спекуланта може да се приеме маржин изискване от 1 000%, а не само 50% (да бъде заложен портфейла от акции на десетки дружества, собственост на спекуланта), въпрос на договоряне. Може дори в договора да бъде записано, че парите от продажбата на актив Х, ще бъдат вложени в актив У, и актив У да бъде блокиран в полза на договора.

В процедурата дори не е нужно Централен депозитар да участва с клирингова функция.

Късите продажби, както всеки инструмент, биха имали нормален процес на зараждане, без помощта на регулациите.

Той би бил подобен на зараждането на репо-сделките. Те съществуват на БФБ-София още от създаването й през 1997 г., но само срещу облигации. В началото репо-сделките срещу акции не са достъпни за инвеститорите.

През 2006 г. обаче на пазара вече има голями спекуланти, които искат да теглят кредити, за да инвестират още повече на БФБ-София. Така ситуацията узрява за създаването на първата репо-сделка.

Първата репо-сделка на БФБ-София между банка и физическо лице е сключена на 14 септември 2006 г. между ТБ Инвестбанк и Стефан Валентинов Стефанов за 4 300 акции на ЗПАД Булстрад за общо 143 749 лв.

Следва бурно развитие на този инструмент, като репо-портфейла в един момент стига над 50 млн. лв., като услугата се предлага от няколко банки. Към 28 февруари 2010 г. репо-сделките са за 13 млн. лв. Намалението е поради силния спад на цените на акциите, изтеглянето на финансиращите институции и самите спекуланти от този високолихвен инструмент (до 16% годишна лихва).

Първата къса продажба би дошла при подобен сюжет, ако нямаше регулации.

Някой ще иска да продаде на късо акция Х, за да купи акция У и посредникът му би намерил заемодател, да се сключи договор със срок и всички други условия и сделката да стане факт.

Повод можеше да стане и желанието за продажба на обикновената и покупката на привилегированата акция, когато има арбитражна възможност за това при вече 3-те двойки обикновени-привилегировани акции на капиталовия ни пазар.

Нереалистично е да се очаква, че в момента биха се правили много къси продажби. Малцина биха продали сега, не само поради страх от поскъпване на книжата, но и поради страх от това, че дори цените да паднат, спадът ще е без обем и няма да могат да купят продаденото.

При поскъпване на акциите обаче желаещи да продават може да се появят и да се роди практика на къси продажби, която може постепенно да бъде обвързана в регулации.

Дори общата система за заемане на книжа чрез Централен депозитар АД е по-рискова. Това е така, защото даващият книжата си в заем, няма да знае през кой посредник и от кой спекулант ще бъдат продадени на късо.

Например при директното договаряне заемащият обикновените акции може да поиска средствата от продажбата им да бъдат вложени в привилегировани акции на същия емитент. Или при продажба на акции от банка Х, средствата да бъдат вложени в акции на банките У и Z.

Чрез директното договаряне ще се даде възможност и на заемащия акции, и на посредника, и на продаващия акции да договорят условията, при които печелят или губят, и да определят съдбата си.

Специалните условия няма как да бъдат постигнати при посредничеството на обединена клирингова институция, например в Централен депозитар. Разбира се клирингов модул към Централен депозитар би бил едно добро решение, но само на пазарен принцип, движен от търсенето и предлагането на подобни услуги.

А, че някой ще спечели, друг ще загуби е ясно. Това не трябва да спира късите продажби, защото ако се притесняваме от факта, че може да има губещи, трябва да се спре самата фондова борса, където всеки ден някой губи, а друг печели.

Изискванията към маржин покупките да се определят от посредниците, а не на база критериите в Наредбата за късите продажби и маржин сделките, предложи БФБ-София в стратегията си за развитие на капиталовия пазар до 2012 г. Желанието на БФБ-София показва, че узрява идеята за либерализация на тези инструменти.

Дали обаче това предложение на БФБ-София ще бъде чуто от законодателя? Нещо повече дали ще бъде продължено, като отпаднат и ограниченията за късите продажби и бъдат оставени да се договарят свободно?

Материалът е лично мнение на автора. Основната цел на материала е да предизвика дискусия по въпроса „Ще има ли къси продажби и маржин сделки на БФБ-София?”