Цената на неравенството и справедливото общество

Несправедливото неравенство – пазарен провал или клиентилизъм

Неравенството е присъщо на капитализма, при това в големи размери – в това общо взето няма спор. Няма спор и че в съвременния свят се е загнездило чувството за несправедливост, което допълнително се засили покрай кризата, която днес наричаме "Голямата рецесия". Кое обаче провокира това чувство – успехът на можещите или този на привилегированите? Тук не оспорваме несправедливостта, а питаме дали не прибързваме, като виним свободните пазари за това си чувство?

Нека отново направим мисловен експеримент. Популярната теза е, че капитализмът е несправедлив, тъй като води до невероятно голямо изкривяване в богатството. Всеки символ на това изкривяване би следвало да провокира негативна емоция у нас, тоест на активира чувството за несправедливост.

Нека сега си представим г-н Стив Джобс и г-н Марк Зукърбърг – и за двамата можем спокойно да кажем, че капитализмът им е позволил да спечелят "скандално" много пари и да разполагат с повече, отколкото цели страни например. Защо вече не сте гневни? Как така най-емблематичните примери за богатство, натрупано в едно капиталистическо общество, не предизвикват негативни чувства? Явно чувството за несправедливост не се корени в огромното богатство и различията, а в нещо друго – как е придобито това богатство?

Ето и алтернативата – представете си двама анонимни банкери, които са раздавали неконтролеруемо кредити, прибрали са огромни бонуси и на края ги е спасила държавата. Ето ви сега чувство за несправедливост, че и цяло движение "Окупирай Уолстрийт". Привилигированата позиция на банкера в случая не е породена от някакъв пазарен провал, а е подарена от държавата. Паричната политика на съвременните западни "капиталистически" общества е изцяло контролирана от държавата и няма нищо общо с пазара. Забележете, че единственото нещо, което пазарът направи в зората на "Голямата рецесия", бе да се опита да унищожи  точно тези банкери – да ги изрита на улицата. Спаси ги държавата, чрез инструментите на паричната и фискалната политика, което спокойно може да се чете като "чрез парите на 99-те процента". И леви, и десни осъзнават, че банкерите в случая са привилегировани. Дали обаче всички осъзнаваме, че пазарът се опита да им се противопостави, а държавата бе на тяхна страна?

Подобни примери можем да дадем и от България. Представете си успешен предприемач, който е започнал на зелено, продава в целия свят, създава работни места и нормално е много богат. Това едва ли предизвиква негативни чувства у някого. Сега си представете някой "приватизатор", който никога нищо не е създал, но бидейки близък до властта, се е възползвал в годините на преход. Ето го отново огромното чувство за несправедливост. Осъзнавайки разликата между тези два примера, можем да си отговорим на много въпроси за справедливото и несправедливото неравенство.

Въпросните примери – както родни, така и зад океана, целят да покажат, че чувстото за несправедливост не се заражда от богатството само по себе си, а от нещо друго – в общия случай това е привилегированата позиция. Несправедливите неравенства в съвременните "капиталистически" общества са факт, но те не са породени от пазара, а от т. нар. кроникапитализъм или клиентилизъм. Той е често осъзнат в неговата микро форма – получаваш предприятие като подарък от държавата, "спечелваш" нагласена обществена поръчка, договаряш си регулация, която убива конкурентите или направо ти осигурява нормативно монопол в дадена сфера.

Тази микро форма на клиентилизъм е позната, но почти винаги се пренебрегва макро формата на кроникапитализъм, а именно монополната парична политика и дефицитното държавно харчене. Последните две, облечени като "социални" политики, всъщност помпат единия процент.