Цената на неравенството и справедливото общество

Изкуственият дебат "капитализъм или равенство"

Фокусирайки се върху разпределението на богатството или доходите, често дебатът за неравенството бива представян като противопоставяне на капитализма или свободните пазари и някаква имагинерна алтернатива, която осигурява равенство. Този подход обаче е изключително манипулативен.

В човешката история няма примери за общество, което да е било поне до някаква степен развито, и да е било равно, тоест да не е имало някои с повече възможности и материални облаги от други. Ако мислено скочим във времето, можем да попаднем в общества с божества и шамани, фараони, императори, благородници, аристокрация, тоталитарни лидери, банкери и търговци и т.н., но е факт, че във всеки случай ще има неравенство – на практика винаги между масата хора ("99-те процента" в книгата на Стиглиц) и някакъв елит.

Аргументът за "капитализъм или равенство" в общия случай предполага, че алтернативата е някаква форма на социализъм или държавна намеса, която би довела до равенство по отношение на богатството и доходите. Това обаче е фикция. Социализмът също има привилегировани и това е видно както от собствената ни история, така и от примерите днес по света.

В социалистическото общество разделението е по посока на елита или т.нар. номенклатура (участващите и близките  до властта) и всички останали, издържащи тази власт. Да, повечето хора могат да работят в сходни заводи, да обитават еднотипни панелни жилища, да карат 3-4 марки коли от един клас и да изглеждат равни, но неравенството с елита пак би съществувало в големи размери. Тук дори не влизаме в дебата дали подобно общество е възможно да просперира, а просто казваме, че във всяко общество, в т.ч. тоталитарното или социалистическото, има неравенство – то е присъщо на всеки обществен ред.

Важното в случая е не самото неравенство, а какво го причинява и може ли да бъде "прескочено" от всеки един – в това се крие и усещането за несправедливост. Забележете, че в повечето общества, в които бихме попаднали при мисловното упражнение, неравенството би било наложено насила – не от някакви пазарни сили, а от употребата на власт. В този случай "прескачането" в елита по един мирен начин би било почти невъзможно – привилегията почти винаги е идвала по рождение или е била окупирана със сила.

Въпросът сега е дали пазарът може да причини такова несправедливо неравенство, както употребата (налагането) на власт. Дебатът по своята същност не е "капитализъм или равенство", а справедлив ли е капитализмът или свободните пазари се провалят и разделят хората.

Свободното общество и усещането за справедливост

Вярата в свободното общество по никакъв начин не бива да бъде използвана за някакъв опростен поглед към неравенството. Схващането, че можем да изградим едно перфектно свободно общество, където всички имат равни права и нямат пречки пред развитието си,  често пренебрегва именно органичното начало на това общество. Свободното или справедливото общество е такова, не защото е перфектно разписано на хартия, а защото хората вярват и искат да живеят в него. Подобно общество не може да съществува, ако масата от хората вярват, че в него има нещо несправедливо – това в общия случай дава сила на популистите и е началото на "пътя към робството" по Хайек.

Съвременното западно общество ни представя именно такъф конфликт между общото схващане, че това е пример за "свободно общество", и витаещото във въздуха усещане за несправедливост. Кризата само допълнително засили тези нагласи. Означава ли това, че свободните пазари наистина носят несправедливост? Класическата дискусия за икономическите неравенства като че ли пренебрегва този въпрос – тя разглежда това, което тук наричаме "оправданите различия". По-интересният случай е там, където наистина има несправедливост – било то резултат на пазарен провал или на държавен такъв, често форма на клиентилизъм или т.нар. крони капитализъм.