Ах, тези трудни прогнози... Каква ще бъде съдбата на златото през 2016 г.?

„В световен мащаб около 50% от пазара на злато се падат на производството на бижута, около 17% на индивидуални инвеститори, 19% на централните банки и около 10% на технологичните компании, които използват злато в производството си“, посочва Стойне Василев. Засиленото търсене от страна на централните банки през последните години обаче е за сметка на индивидуалните инвеститори, които се ориентират по-скоро към продажби.

„Намалява и делът на златото в производството, докато търсенето на модната индустрия е относително постоянно“, отбелязва Василев.

На същото мнение е и Димо Стефанов от Tavex. Той допълва, че истинските двигатели на физическия пазар са институционалните инвеститори и индивидуалните инвеститори.

Златните сертификати

Стефанов посочва още, че цената на златото, която обикновено се коментира, е цена на златни сертификати, които на практика не са на 100% покрити със злато. „Ръстът в търсенето на физическо злато поставя тази система на златно банкиране с частичен резерв под допълнителен риск, който може в един момент да се реализира и създаде предпоставка за по-голям ръст на цената на физическото злато. На практика през последните години търсенето на физическо злато не е спирало. Колкото по- силно е търсенето на физическия пазар, толкова по-голям е натискът върху хартиения и цената няма как да не расте, защото банките са принудени да свият издаването на непокрити златни сертификати“, обяснява той.

Пъзел от благородни метали

Що се отнася до взаимовръзката между пазара на злато, от една страна, и на други ценни метали като сребро и платина например, ключов момент според експертите е, че те се използват и в индустрията. 

„Ръстът в цените на златото от началото на 2016 година повлия и върху котировките на платината, които достигнаха 26-годишен максимум. Търсенето на метала се дължи особено на бурното развитие на екологичните дизелови двигатели в Европа, в които платината се използва като катализатор“, казва Стойне Василев.

Той посочва индикатор с над 4000-годишна история, а именно съотношението между цената на златото и среброто. В исторически план той се е движил между 10:1 и 100:1, като интересен факт е, че в периоди на криза и нестабилност съотношението е било винаги над 75:1. Към момента това съотношение е над 81:1.

Според Димо Стефанов заради индустриалната употреба на метали като среброто и платината инвестицията е малко по-сложна и малко по-рискова. „При среброто, например, индустриалната употреба е над 60%, а инвестиционната - около 20%. При евентуален срив на пазарите кое ще надделее? Трудно е предвидимо. Но решението в какво да инвестираме е свързано с рисковия ни профил, така че ако сте склонни да помете по-голям риск, и наградата в края може да бъде по-голяма“, посочва той. 

„Цената на златото винаги дава отражение и при среброто и платината“, смята Иванка Василева. Тя отбелязва, че платината е „стратегическа стока“ и интерес към нея основно проявяват на държавно ниво от САЩ и Русия например. Среброто пък е достъпно ценово за по-голям брой клиенти. „Позитивът при среброто е, че поради своята ниска цена може да поеме по-висока стъпка на процентно повишение“, казва Василева.