Глобалната петролна индустрия е силно доходоносен сектор, който е сериозно повлиян от геополитическата динамика. С наближаването на края на преходната ерата след Студената война започва да се оформя ново статукво.
Дълги години САЩ са единственият играч с възможност за значително влияние върху енергийните пазари по целия свят, пише Вананд Меликсетиян за Oilprice.
Глобалните съюзи, в които ръководна роля играят САЩ, се оказаха мощни инструменти за контрол на развитието в региони като Близкия изток. Но глобалният обхват на Вашингтон губи своя заряд и Русия и Китай се възползват от това.
Москва се превърна в сериозна сила в няколко региона поради комбинацията от ефективна дипломация и енергийна политика. В допълнение към това външните политически пропуски на Вашингтон (грешки като скорошното неочаквано изтегляне на американските войски от Северна Сирия ) създадоха вакуум във властта, за да могат да се възползват други участници.
Вероятно Русия вече се е превърнала в най-важния арбитър в Близкия изток. Плановете на Москва обаче не са регионални, а глобални. Първата среща на върха Русия-Африка е свидетелство за мащабните амбиции на Кремъл.
Москва също полага усилия за постигане на силна обвързаност с няколко държави от Латинска Америка. Още от доктрината „Монро“ от 1823 г. САЩ разглеждат Централна и Южна Америка като свой „заден двор“. Държави като Венецуела обаче се съпротивляват на силата и влиянието на Вашингтон. Следователно, когато слухът за продажбата на най-голямата енергийна компания на Южна Америка на руската "Роснефт" достигна до обществеността, във Вашингтон се появи паника.
Държавната петролна компания на Венецуела PDVSA се оценява на 186 млрд. долара и е икономическият двигател на страната. Районът на Ориноко, където се произвежда по-голямата част от петрола там, съдържа приблизително 300 млрд. възстановяеми барела петрол и е най-големият ресурсен източник в света.
Въпреки огромните енергийни резерви Венецуела е заседнала във водовъртежа на икономически и политически крах. Политическите сътресения на страната се точат от години. Парламентът на страната, който е доминиран от опозицията, беше премахнат от президента Николас Мадуро и неговия режим.
Въпреки международните санкции и лошото управление на PDVSA Каракас едва успява да устои на бурята. В момента дългът на страната е със 738% по-голям от стойността на износа ѝ. Бъдещето на Венецуела е в ръцете на малък брой държави, които притежават по-голямата част от дълга ѝ в размер на 156 млрд. долара. Именно Русия и Китай държат лъвския дял там.
Голяма част от производството на петрол на PDVSA е обвързана с изплащането на дългове. В комбинация с икономическите и социалните кризи, които са факт и в момента, това води до голям проблем с паричните потоци, водещ до порочен икономически цикъл. Освен това експлоатацията на ресурсите в Ориноко изисква големи инвестиции за поддържане на производството поради отдалеченото им местоположение. Мащабното изтичане на мозъци и лошото управление на PDVSA свиха производството на петрол в страната с 1,1 млн. барела на ден от 2014 г.
(Частичната) продажба на PDVSA би създала някои очевидни предимства и за двете страни. Огромната тежест на дълговете на Венецуела пречи на икономическото съживяване. Облекчаването на дълга може да смекчи финансовия натиск с надежда за възстановяване на икономиката. Поне на това се надяват политиците. Освен това Каракас може да разчита на руската подкрепа в регион, който все още е доминиран от САЩ, където военната конфронтация представлява дълготрайна заплаха. Москва от своя страна може да засили позициите си на световния петролен пазар и да добави най-големите запаси от петрол в света към своя растящ списък с активи.
petrol
Въпреки слуховете обаче остава неясно дали съкровището на Венецуела ще бъде продадено. Първо, дългът на Каракас към Пекин, оценяван на около 60 млрд. долара, е далеч по-голям от дължимия на Москва. Би било по-разумно Мадуро и компания да се насочат към продажба с китайците, за да получат облекчение по отношение на дълга, особено като се има предвид, че Китай разполага с далеч по-големи финансови възможности от Русия.
Второ, политическите рискове са много по-големи, отколкото Русия може да преглътне, ако се намеси активно в политическата сеизмичност на страната. Кризата във Венецуела далеч не е приключила и е изключително трудно да се предвиди резултатът от нея.
И накрая, Венецуела не е Сирия. Москва ще стъпва внимателно, за да не провокира САЩ, особено след като предстоят избори догодина.
Руските компании обаче ще продължат да инвестират и Кремъл ще запази присъствието си в южноамериканската страна. Политическите рискове създават несигурност и прогонват бизнеса. Поддържаните от държавата руски компании обаче имат както политически, така и финансови цели. Инвестициите, предразположени към рискове, потенциално имат много по-големи финансови приходи и политически резултати, ако бъдат успешни. Венецуела може да се окаже добра политическа и финансова инвестиция от гледна точка на Москва.


Голяма част от медицинските сестри в яслите във Варна са в пенсионна възраст
Тежка катастрофа с двама загинали и петима ранени
Тръмп обяви, че е постигнал договорка с йеменските хути
ПСК "Черно море" с пълна кошница медали от детски плувен фестивал
Спартак допусна първа загуба при Васил Петров
Горещите вълни отново показаха колко неадекватни са политиците
Турция сигнализира за военна подкрепа за Саудитска Арабия срещу хутите
Отпорът срещу Русия е по-малко рисков за Европа и НАТО от бездействието
Индонезия получи безплатен самолетоносач, но ще плати скъпо за модернизацията му
Пропадане на самолет и пилот с наркотици разкриват кризата в Air India
Бензин, дизел или електричество – кое излиза най-изгодно?
90, 110 или 120 км/ч: Защо няма универсална „правилна“ скорост за автомобила
Проверка на 2,4 млн автомобила показа модела с най-много проблеми
Три автомобила на Джеръми Кларксън от The Grand Tour отиват на търг
Ново окачване превръща дупките в безплатна електроенергия
37% за АзГ: социалдемократите губят първото място в Мекленбург-Предна Померания
8 гола на "Етихад": Манчестър Сити надви Съндърланд с 5:3
Калиакра като "рог на изобилието": археолог разкрива тайните на древния нос
Тези хора живеят чрез нас: уникални архиви разказват за българските авиатори


преди 6 години Нещата не са точно така. САЩ добиват около 12.5 млн барела дневно(може да са 13), Венецуела добива около 1.3, a Сирия няма и 0.5 млн барела. Разбираш че това са незначителни обеми за тях. Въпроса е там, че във Венецуела някой от находищата са били законно притежание на американски фирми, но са конфискувани под формата на национализация. Кладенците в Сирия, които американците охраняват са собственост на ConocoPhillips, а не на сирийската държава. Извода е не пипай американското. Обясни, по колко пъти американските фирми трябва да заплащат концесионни такси, за да добиват? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години Както каза Шефа, за САЩ са важни в Сирия петролните кладенци и във Венецуела е същото. Превратът през янари с Гуайдо за сега не мина, но народът е оставен да се дави във санкции и хиперинфлация. За Китай Венецуела, с 31 милиона население, е като една селска провинция. Ако решат да бъркат в дъто на Чичо Сам, могат да ги стабилизират за 2 месеца. Но покрай Търговската война пипат по китайски с кадифени ръкавици. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години 2020 трябва да има бум-тряс!https://youtu.be/7Hhq-06IBa8 така всеки може: https://usdebtclock.org/я опитай профицитен бюджет като Русия и Китай!Майн Фюрер, както ти казах, американците харизаха на Путин урановите рудници в Канада, Австралия, Казахстан и пр.Не виждам за какво се пънеш. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години Би ли обяснил пропорцията 6 000$ към 52 000$. Такова е отношението на средната годишна заплата в русия спрямо тази в САЩ. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години Минаха времената когато петролът се наричаше черното злато. Американците го направиха обикновена стока, за което благодарим. В русия една трета от запасите вероятно ще са нерентабилни. Допускам, че нефтените компании леко преувеличават, за да не плащат нищо за тези находища, но притесненията им не са безоснователни : " Инвентаризация российских запасов нефти, которую поручил российским министерствам сделать вице-премьер Дмитрий Козак в прошлом году, дала неожиданные результаты. Добыча трети запасов российской нефти может оказаться нерентабельной, следует из презентации Vygon Consulting, которая консультирует Минэнерго и Минфин по налоговым вопросам. Ее показали в четверг экспертам Аналитического центра при правительстве России." отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години Русия добива едва 5% от урана в светаhttps://***.world-nuclear.org/information-library/facts-and-figures/uranium-production-figures.aspxНо явно троловете са измислили някакви нови глупости за да радват русофилите. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години Спокоен е защото Русия обедня толкова, че си мисли, че повече не може. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години Доказателства във филма. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години След разпада на СССР на САЩ им се падна бясна карта при новото раздаване.И невидимата ръка на пазара удуши обогатяването на уран.Сега 1/4 от енергетиката на САЩ (разбирай икономиката), ядрените централи се зареждат от Русия.Но от некадърност и/или самовъзвисяване, взеха, че дадоха на Путин и урановите русници в Канада, Австралия, Казахстан и пр. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години Празни надежди. Производството на петрол и газ в САЩ расте ли растеhttps://***.eia.gov/dnav/pet/hist/LeafHandler.ashx?n=PET&s=WCRFPUS2&f=WЗа справка, цяла България ползва само 0.1 милиона барела дневно. Скоро и руснаците и арабите ще пищят още по-силно. отговор Сигнализирай за неуместен коментар