Големите банки ограничават кредитирането за хранителния сектор

Това изостря съществуваща тенденция, която набира скорост след Covid-19: най-големите компании стават още по-големи. Това се случваше в селското стопанство, както и в толкова други сектори, много преди пандемията да удари. Но Covid-19 разкри ярко уязвимостите на монополната сила при храните, създавайки излишък в предлагането в някои области и недостиг и по-високи цени в други. Шепа големи компании контролират сектори като пакетирането на месо и производството на зърно, като често правят бизнес само с един вид дистрибутор - ресторант, например, но не и хранителен магазин. Резултатът бе със сигурност икономически „ефективна“ система, но която също се оказа доста крехка.

Проф. Грийнбъргър и някои други експерти смятат, че загърбването на търговското финансиране от големите банки може да разкрие още от тази нестабилност. „Основното безпокойство е способността да се набави фючърсен договор - ще трябва ли малките производители да плащат много повече за такъв? След това пък, ако стойността на контракта тръгне против вас, ще можете ли да покриете марджин изискването?

Ако някои от тези малки производители не могат, е лесно да си представим поредното прекъсване на веригите за доставки, създаващо допълнителен хаос и хранителна несигурност по-късно през годината. Това би могло да предизвика волатилност на пазара, ако достатъчно селскостопански компании с висок ливъридж излязат от бизнеса наведнъж.

Гибелта на по-малките фермери, освен вторичен ефект върху други отрасли, включително производството, пакетирането и транспортът, може да превърне техния дълг - особено ако е опакован в рискови секюритизирани продукти - в по-широк пазарен риск.

Най-малкото е, като се имат предвид по-големите разходи за отпускане на заеми за сериозна част от производителите, по-високите цени на храните да изглеждат предизвестени. Това няма да е добра новина за многобройните безработни потребители, които се опитват да свържат двата края.

Това подчертава ключов момент - последиците от сътресенията при цените на суровините много често са не само икономически. Те стават и политически. Социалните вълнения и дори революциите често започват, когато цените на храните и горивата скочат. Бунтовете за хляб бяха един от катализаторите на Арабската пролет през 2011 г. В САЩ скокът на цените на петрола, който започна същата година, доведе до изслушвания в Сената относно това дали проблемите на финансовата криза от 2008 г., включително рисковата търговия от страна на големите банки, са вече решени.

Големите банки процъфтяват въпреки ограниченията, наложени върху тях през последното десетилетие. Сега вероятно ще стане същото с големите селскостопански компании и търговците на суровини. Други може да нямат този късмет.