Синтетичните горива предлагат нов живот на двигателя с вътрешно горене, но на каква цена?

Вода + CO2 + енергия = синтетично гориво

Производството на синтетични горива е многоетапен процес: При първата стъпка процесът на електролиза пропуска електрически ток през водата, за да я разгради на съставните ѝ молекули - водород и кислород. В идеалния случай електролизата се захранва от ВЕИ като вятър или слънчева енергия (подобно на така наречената „зелена“ водородна технология).

Във втората стъпка молекулите на водорода се комбинират с въглероден диоксид, за да се създаде синтетично в течна форма, което може да се съхранява или транспортира като бензин или мазут.

Въглеродът, използван в процеса, може да бъде уловен от съоръжения, като различните източници имат различен ефект върху въглеродния отпечатък на синтетичното гориво, като уловеният въглероден диоксид от промишлените процеси потенциално балансира емисиите при изгаряне на горивото, въпреки че критиците казват, че технологията все още не е напълно узряла.

След това синтетичното гориво може да бъде рафинирано и използвано като бензин, дизел, мазут, авиационно гориво, течен природен газ или керосин. (Тези горива са различни от биогоривата, които се генерират от биомаса като захарна тръстика, царевица, водорасли или отпадъци.)

Все още няма начин да се прогнозира евентуалният размер на пазара на електронни горива, изтъква Димер, но енергийни компании като Aramco са силно ангажирани с тяхното развитие.

Според него производството на синтетични горива може да помогне на Европа да диверсифицира своите енергийни доставки от Русия, дори ако европейският климат не е благоприятен за мащабно генериране на електроенергия от слънчева или вятърна енергия и това означава внос на синтетично гориво от танкери.

„Когато става въпрос за възобновяеми енергийни източници, трябва да мислим напълно различно“, изтъква Димер, добавяйки: „Можем да привлечем партньори, които са политически по-склонни към нашето мислене“.

Един от плюсовете на синтетичните горива е тяхната съвместимост с настоящи и бъдещи двигатели с вътрешно горене. В допълнение към Stellantis, Renault също завърши тестовете за съвместимост с горива от пилотни заводи, споделя пред Automotive News Europe Жил льо Борн, главен технологичен директор на Renault Group.

„Ние знаем предимствата; направихме нашия анализ на жизнения цикъл“, изтъква той. „Това е само въпрос на настройка, не е проблем на хардуера“, добавя Льо Борн.

Според него синтетичните горива могат да се използват, ако ЕС възприеме подхода „от люлка до гроб“ за оценка на въглеродния отпечатък на автомобила, а не на емисиите от изпускателната тръба или фокуса „от сондажа до шосето“. Това ще включва енергията, използвана за производството на стомана или алуминий, всички електромобилни батерии и процеса на сглобяването им, както и генерирането на гориво (независимо дали е възобновяемо или изкопаемо гориво) и използването му.