След евроинтеграцията необработваемите земи у нас намаляват с 60%

След присъединяването на България към ЕС необратваемите земи в страната намаляват с 60%. Това каза агроминистърът Десислава Танева на дискусия, в която участваха еврокомисарят по земеделие Фил Хоган, вицепремиерът Меглена Кунева и земеделски производители.

Танева посочи, че в България 5,1 млн. хектара (ха) е използваната земеделска земя със селскостопанско предназначение, тя е раздробена на 10 млн. имота и е собственост на 2,4 млн. души. След влизането ни в ЕС заявените за подпомагане площи се увеличават през годините и сега 3,7 млн. ха се декларират за директни субсидии. 

„Необработваемата земя отдавна не е проблем за България. Към момента 214 хил. ха се водят необработваеми. В същото време значителен процент от земята се обработва, без да се заявява за подпомагане“, каза министърът.

Танева припомни, че фермерите нямат достатъчно пасища за животните – на пасищно животно вместо 1 ха по норма се падат по 0,43 ха. Имаме потенциал да се усвоят допълнително площи, до степен, достатъчна за отглеждането на животни, посочи тя.

„Целта ни е да възстановим балансираната структура на земеделието в България, за което разчитаме на евросредства. Ако не бяха евросубсидиите, нямаше да сме и на сегашното ниво“, заяви министърът.

„Заетостта, която осигурява земеделието, е 7% от заетите в страната, или 300 000 души. С временно заетите в летния сезон ръстът е до 666 000 души годишно“, допълни тя.

Фил Хоган заяви, че се очаква в бъдеще растениевъдството да има по-голяма тежест в осигуряването на работни места от животновъдството. В това отношение перспективни било  отглеждането на рози, лавандула и билки.

Като цяло хранителната промишленост има потенциал да създаде работни места. Например в Ирландия при възстановяването на страната от кризата една трета от новосъздадените работни места били създадени от земеделския и хранителния сектор, допълни той.

Десислава Танева посочи на дискусията, че липсата на сдружения е проблем на производителите. Тя допълни, че министерството подготвя нотификация до ЕК, за да бъде увеличен броят на стопанствата, които да бъдат финансирани по ПРСР.

Производители на мляко поискаха от Еврокомисията директно подпомагане, тъй като доходите им са намалели след срива на цените на кравето мляко.

Хоган посъветва бизнеса да се включи в инвестиционния план на ЕК, известен като планът „Юнкер“ и припомни, че България ще участва в плана със 100 млн. евро.

Танева допълни, че за 2014 брутната добавена стойност в аграрния отрасъл възлиза на 3,7 млрд. лв., което е 5,3% дял на сектора в брутната добавена стойност на страната.

Стойността на крайната продукция за 2014 г. е 7,8 млрд. лв., като най-голям дял във формирането й заемат зърнопроизводството, маслодайните култури и млечния сектор.