Жилищната площ в Столична община расте над два пъти по-бързо от населението

Финансовата достъпност на жилищата се подобрява

Данните от анализа на "Софияплан" показват, че през последните десет години финансовата достъпност до жилище се подобрява. Основната причина e постоянното увеличение на средната заплата в столицата през последните 20 години (средно с 10% на годишна база) и сривът на цените на имотите и донякъде на наемите след финансовата криза през 2008 г.

"Макар че тенденциите са положителни, има нужда от общинска политика за създаване на по-достъпен жилищен пазар. В момента процентният дял, който един жител на столицата трябва да отдели за наем спрямо средната месечна заплата, е над 40%. България е на предпоследно място по този показател в ЕС  преди Гърция. Жилища

В случай на покупка един квадратен метър се равнява на около 100% от средната месечна заплата в София", сочи анализът.

Запазва се тенденцията най-високите цени да са в центъра и в южните квартали. Квартал "Лозенец" също се запазва като един от най-атрактивните през последните 20 години. Цените на северните и западните квартали са най-ниски, като тази тенденция не се е променяла вече близо 20 години, показва анализът. Въпреки това се наблюдават леки промени в тенденцията, като различните части на "Младост" постоянно повишават цените си през последните години за разлика от имотите в "Люлин" например. Това може да се обясни с реализацията на сериозни проекти, като Бизнес парка и продължението на метрото.

Наблюдава се и леко покачване в цените на имотите и в част от северните квартали "Хаджи Димитър" и "Сухата река", което може да се обясни както с тяхната близост до центъра въпреки сериозните физически инфраструктурни бариери, така и с плановете за метро, които вече са реализирани с изградената и действаща метростанция „Хаджи Димитър“.

Цените на крайните новоразвиващи се южни квартали - "Кръстова вада" - Изток и Запад, "Манастирски ливади" - Изток и Запад, "Витоша - ВЕЦ Симеоново", се запазват високи през годините, но са значително по-ниски от тези в южните квартали близо до центъра като "Борово", "Гоце Делчев", "Хиподрума", "Иван Вазов", "Славия", "Стрелбище" и "Бели брези". Причината за това може да бъде както отдалечеността на тези квартали и недобрата им транспортна обслуженост и обвързаност с града, така и недостатъчната или дори липсваща социална, транспортна и инженерна инфраструктура, водещи до влошаване на градската среда и респективно качеството на живот, се казва в анализа. 

Едностайните апартаменти намаляват, многостайните се увеличават

Според анализа процентният дял на различните типологии жилища по брой стаи не се е променил съществено. Но за разлика от съвременната тенденция в други европейски градове, където делът на едностайните апартаменти значително се увеличава в резултат на различни социокултурни и икономически особености, в София той леко намалява за сметка на многостайните апартаменти, където се наблюдава леко покачване, особено при тристайните. Жилища

В същото време статистиката показва, че за последните години средният брой членове в едно домакинство намалява от 2,6 през 1992 до 2,2 през 2011 г. което е в контраст с понижаващия се дял на едностайните жилища. 

Жилищният стандарт в столицата, изразен в чиста жилищна площ на жител, се повишава през последните години, като от 17 кв.м на жител през 2010 г. тя достига 26 кв.м на жител през 2018 г. В изчисленията обаче влизат и празните жилища, което води до неяснота относно реалния жилищен стандарт в София, уточняват авторите на анализа.

Към 2019 г. в София има общо 611 391 жилища. По данни от кадастралната карта към юли 2020 г. общата разгъната застроена площ (РЗП) на сградите с жилищна функция възлиза на 68,9 млн. кв.м. Най-голям е делът на многофамилните жилищни сгради с обща РЗП 52,1 млн. кв.м. и дял от 76%, следван от еднофамилните жилищни сгради с обща РЗП 12,8 млн. кв.м. и дял от 18%, а сградите със смесено предназначение, но преобладаващи жилищни функции са с обща РЗП 4 млн. кв.м и дял от 6%.