Безразличието към онлайн живота ни не се състоя

Ето някои преживявания, които несъмнено поставят моето оформяне в конкретно време, пише колумнистът на Financial Times Стивън Буш. "Спомням си една епоха, когато работата зад каса или в кафене означаваше да се прибера у дома, миришещ на дима на други хора. Спомням си ужаса от това, че трябваше да се обадя на стационарния телефон на тогавашната ми приятелка, като се надявах, че родителите ѝ няма да вдигнат първи - и все още изпитвам емоционален прилив, когато си спомня какво беше, когато появата на мобилния телефон ни позволи да общуваме без страх от семейно вмешателство", разказва той.

Той посочва още, че винаги е бил "технооптимист" и по тази причина едно от нещата, за които е сбръкал е проблемът с поверителността. "Мислех, че докато достигна средна възраст, концепцията за неприкосновеността на личния живот, поне в богатия свят, щеше да се е променила толкова, колкото нашата колективна връзка с интернет в тийнейджърските и двадесетте ми години. А именно - никой няма да се интересува от това, което казваме или правим, като изключим видимите прояви на насилие", допълва той.

Стивън Буш е съгласен със Скот Макнийли, съоснователят на Sun Microsystems, когато през 1999 г. казва, че потребителите имат „нулева поверителност“, и когато Марк Зукърбърг десетилетие по-късно заявява, че „ерата на неприкосновеността на личния живот като социална норма“ е приключила, смята това за добра новина.

"Моето допускане беше, че тъй като много от нашите грешни стъпки са ясно изложени онлайн, ние, от съображения за самосъхранение, ако не друго, щяхме да бъдем принудени да приемем позицията на либерално безразличие в нашите непосредствени професионални кръгове през голяма част от времето", разказва още анализаторът. Според него хората е трябвало да продължат да смекчават възгледите си в учтива компания, но да действат по различен начин на публично място и вярв, че разделението между Meta (бившата Facebook) и (професионалната социална мрежа) LinkedIn все повече ще определя света: лични разговори между семейството и приятелите във Facebook, професионални разговори в LinkedIn.

"Прогнозите ми не се оправдаха", признава Стивън Буш и допълва: "Да, нашият колективен апетит да заменим поверителността с по-добро обслужване на клиентите все още е удивително висок. Много малко от нас избират или дори се стремят да бъдат извън мрежата: всъщност хората, които изпитват много по-голяма неохота от мен към, да речем, споделянето на медицинските си досиета, с радост ще купят хладилник, който се свързва с интернет, или ще защитят своите домове с „интелигентна ключалка“.

Буш припомня и шегата на сър Ник Клег, че Facebook е изключително непопулярен извън неговите 3 милиарда активни потребители. Споделянето на данни, било то правителствен шпионаж срещу вътрешни заплахи, залавяне на престъпници или по-добро разбиране на здравето на нацията, продължава да бъде факт от съвременния живот. И тъй като нашите хобита и бизнеси се осъществяват все повече онлайн, това важи и за повече от нашия социален живот и политически ангажименти, посочва още той.

Но докато епохата на неприкосновеността на личния живот приключи, що се отнася до бизнеса на държавите и корпорациите, тя не възвести началото на ера на либерално безразличие, когато става дума за физически лица, пише авторът в своята колонка във FT. Той дава за пример тримата американски студенти, чиито предложения за работа в адвокатската кантора Davis Polk бяха анулирани след участието им в писмо, което „държеше израелския режим за изцяло отговорен за цялото насилие в Газа“. Бил Акмън от хедж фонда Pershing Square и други главни изпълнителни директори призоваха всички подписали писмото да бъдат назовани, за да се избегне наемането на някой от тях „по невнимание“.

„По невнимание“ в този случай изглежда означава желание да избегнете „кошмара“ да наемете някого въз основа на съответните му умения и опит, а не заради възгледите му, когато е извън офиса, отбелязва Стивън Буш. "Аз съм за фирмите с пълно обслужване, но няма да избера адвоката си въз основа на неговия морален кодекс или разбиране на политиката в Близкия изток", допълва той.

Подобни примери могат да бъдат намерени както отляво, така и отдясно - и всеки с прилична памет ще знае, че истории като тази не са нещо ново. Според Буш хората, подписващи най-острите крайнолеви изявления се редят на опашка за стажове в престижни мултинационални адвокатски кантори. "Точно както и когато бях студент", пише той и отбелязва, че макар аргументите в писмото да заслужават да бъдат разгледани, това не важи за избора на кариера на подписалите го.

Но подобни инциденти имат смразяващ ефект върху речта, като същевременно намаляват вероятността хората да еволюират в мисленето си. Като се има предвид, че повечето от нас грешат доста често, това е проблем.

Винаги сме създавали приятелства и социални връзки около споделен набор от ценности и нагласи. Повечето от нас понякога ще запазят мнението си за себе си по време на семейно събиране. И винаги на работното място сме се държали по различен начин, отколкото у дома. Това, което не успях да предвидя, беше, че в онлайн живота хората ще трябва да правят всички тези неща през цялото време. Че сега ще търсят работа във Facebook, а любов в LinkedIn и че това намалява, вместо да разширява, броя на местата, на които се чувстваме способни да признаем грешка или да говорим свободно без последствия, завършва Буш.