Компютърните чипове са изкопаемите горива на 21 век

А Джон Корнин, републикански сенатор от Тексас, смята, че ако Америка загуби достъп до доставките на модерни полупроводникови чипове в бъдеще, „БВП може да се свие с 3,2 процента и можем да загубим 2,4 милиона работни места“ в рамките само на една година. „За три години може да бъде загубен БВП за над 2 трилиона долара, като над 5 милиона души ще останат без работата“, добавя той.

Оттук и нарастващата тревога в Конгреса – и сред американските корпоративни ръководители – относно факта, че почти цялото производство на модерни чипове в момента се намира в Тайван, който е заплашван от агресивния Китай. Или както казва Уорнър: „Уязвимостта на Тайван беше подчертана от нахлуването на Русия в Украйна.“

Това също обяснява разочарованието на Уорнър, че Европа вече напредва към субсидиране производството на чипове, по същество копирайки законопроекта, който САЩ приеха (но не финансираха) миналата година. Intel, например, вече е получил ангажименти за субсидии в размер на 6,8 милиарда евро от Германия. „Когато ЕС, Германия и Франция се движат по-бързо от Америка, ние знаем, че имаме проблем“, посочва Уорнър. Или както добавя Гелсингър: „Този ​​сложен 27-членен социалистически съюз сега е пред САЩ с цели шест месеца.“

Дали закъснялото финансиране на Закона за чиповете ще повтори процесите в американската шистова индустрия, като се превърне в спусък за по-голяма самодостатъчност? Нито бързо, нито лесно. Необходими са поне две години, за да стартирате фабрика. А на Америка й липсват базата от таланти и инфраструктурата, които позволиха на Тайван да доминира. В резултат на това Морис Чан, основател на водещата тайванска група TSMC, казва, че производството в нейните американски фабрики струва с 50 процента повече, отколкото в Тайван.

Нещо повече, макар че 52 милиарда долара звучат като голяма цифра, Китай се оценява, че дава три пъти повече в подкрепа на собствения си сектор. А американския Закон за чиповете ограничава субсидиите до 3 милиарда долара на завод (който обикновено струва около 10 милиарда долара), докато други страни предоставят до 50 процента помощ, отбелязва Гелсингър. Това кара Уорнър да се тревожи от задаваща се надпревара относно субсидиите за чипове между Европа и Америка – или Азия.

Но дори да бъде трудно да се промени моделът на веригата за доставки, никой не трябва да се съмнява, че махалото е започнало движение в обратната посока. Сега Гелсингър промотира цел, според която Америка ще произвежда около 30 процента от всички чипове в бъдеще, а Европа около 20 процента (в сравнение, казва той, със сегашните нива от съответно 12 и 8 процента). Според тази визия, която е подкрепена от ключови сенатори, Азия ще отговаря за само 50 процента от цялото производство на чипове.

Тази смела реформа може да не е постижима; или поне не скоро. Но посланието към инвеститорите е ясно: геополитическите войни за чипове може скоро да станат още по-интересни. И трябва да се считат за късметлии, че западните компании не зависят от Русия за чипове.