България и председателстваща в момента ЕС Словения нямат общи интереси

Очакването, че Словения, като председателстваща ЕС в момента, би застанала на наша страна по отношение на въпросите, които имаме да решаваме с Република Северна Македония, вероятно крие подводни камъни. Те са част от непознати добре в България исторически процеси. Това стана ясно от думите на д-р Бисер Банчев, историк в Института по балканистика с Център по тракология при БАН, по време на интервюто си в предаването „В развитие“ на Bloomberg TV Bulgaria.

Историкът смята, че България и Словения нямат общи интереси в случая. Той прави паралел с историческите сблъсъци между Югославия и България по отношение на Македония, които са диктувани от "Федералния обществен съвет по международни отношения" на бившата федерация, ръководен от близкия съратник на Тито, словенецът Едуард Кардел, и подобната политика на Югославия спрямо Австрия, отново по отношение на въпроси, свързани с история и език.

"Сегашният управляващ елит на Словения в 90% е пряк наследник на този от 80-те, който пък е наследник на управленския елит от 50-те и 60-те години", казва д-р Банчев. "Трябва да бъдем много добре подготвени. Страхувам се, че нашите дипломати не са толкова добре подготвени исторически".

Прекъсването на диалога между България и Северна Македония е свързан с напрегнатото политическо положение, както и предизборните обстановки, първо в Северна Македония, после в България, смята още Банчев. Нормално е всяко следващо правителство, когато се стабилизира политически, да потърси по-спокоен тон за диалог.

„В този смисъл, служебното правителство направи, каквото се изискваше от него. Много анализатори по други поводи често коментират, че то надхвърля своите правомощия и действа като редовно избрано правителство.“

За сметка на това посланията са конструктивни и имат три адресата, допълва д-р Бисер Банчев. Първият са партньорите от Северна Македония, които все пак трябва да видят протегната ръка от България, вторият е Европейският съюз, които все още не успява напълно да разбере българската позиция и третият са политическите сили в новия парламент. Основният въпрос, който седи в момента, е дали новоизбраното Народно събрание ще потвърди рамковата позиция на България, гласувана през 2019г. с пълен консенсус на народните представители.

Желанието за диалог с вътрешнополитическия елит на Северна Македония и по-точно с Гражданския демократичен съюз за първи път е толкова интензивно. Още в началото на 90-те е имало контакти, както и междупратийни връзки, но не с недостатъчната интензивност, смята Банчев. Досега не са включвани достатъчно доказали се НПО-та и личности,  които са защитавали българската идея в Северна Македония.

30-те години на прехода е трябвало да извървим и няма как да се прескачат в историята етапи и стъпала, допълва д-р Бисер Банчев. На повърхността се е водил неприятелски диалог по темите за езика и историята, но идеята не е да се фиксираме върху текста на договора между двете страни, както и върху  междуправителствената комисия.

Той напомня, че договорът е последван с още два правителствени меморандума, а три месеца по-късно от още 9. Има и споразумение за свързването на двете железопътни мрежи. Има и други две споразумения, в рамките на енергийното министерство – за проучване на възможностите за допълнителна свързаност на газопроводните мрежи, както и общо участие в търговете за електричество. Има и споразумение между агенциите по инвестициите за подобряване на инвестиционния климат, такова между вътрешните министерства за сътрудничество при бедствия и аварии и дори споразумение за обучение на македонски танкисти, в рамките на българската армия.

Притеснителна е реализацията на меморандума за премахването на роуминга, посочва също д-р Бисер Банчев. Двете страни са се ангажирали още през 2017 г. да се работи, но досега няма постигнат резултат.  Докато на 1 юли в цялото пост-югославско пространство роумингът е изчезнал.