Есенният дневен ред на Европа – облигации, бюджети, милиардери

Вашингтон може и да доминира в новините, но Европа се завръща след изгарящото лято със свои собствени главоболия. Има три неща, които пазарите следят с внимание: напрегнат бюджетен сезон на Стария континент, нарастващи призиви за съвместен дълг в евро и поглед към тенденциите сред супербогатите от източната страна на Атлантическия океан, пише колумнистът на Ройтерс Найк Долан.

Сезонно напрежение

Сезонът на държавните бюджети в Европа започва през септември и продължава през есента, като обикновено е нервно изпитание за пазарите на държавни облигации в еврозоната.

Тази година инфлацията, подхранена от петролния шок в Иран и последвалото повишение на лихвите от Европейската централна банка като реакция – заедно с последиците от нестабилните пазари на американските и японските държавни ценни книжа – прави есента по-напрегната от обикновено. Картината се усложнява допълнително от хаотичната вътрешна политика в трите най-големи икономики на еврозоната, а това прави затруднява и изготвянето на бюджетите.

Франция се откроява предвид предстоящите президентски избори през 2027 г. и има реална перспектива кандидат от крайната десница или крайната левица да влезе в Елисейския дворец след вота през април.

Давиде Онелиа от TS Lombard смята, че съществува реален риск това да забави постигането на споразумение по предстоящия бюджет, като има вероятност бюджетът да не бъде одобрен до същото време догодина. Още едно увеличение на дефицита с 0,5 процентни пункта би го доближило до нивата в САЩ от около 6% от БВП.

Доходността по 10-годишните френски държавни облигации е на най-високото си ниво от 18 години насам, премията по заемите спрямо германските ДЦК се върна на нивото си отпреди две години ⁠в разгара на последната бюджетна криза, а акциите на френските банки, които отбелязваха силен ценови ръст, поевтиняват.

Политическият пейзаж и бюджетният процес в Италия са значително по-стабилни през последните години, за което свидетелства исторически необичайната ситуация, при която доходността по 10-годишните италиански облигации се търгува под тази на Франция. Но 2027 г. може да се окаже по-трудна за Рим, тъй като се носят спекулации за общи избори още през април – когато Франция отива до урните – а десният министър-председател Джорджа Мелони е под натиск от Futuro Nazionale – нова партия, която е още по-дясна от нейната коалиция.

Политическата обстановка в Германия също не е по-ясна. Въпреки че няма федерални избори, следващия месец предстоят още три избори в провинциите, които, както казва Карстен Бжески от ING, определят „политическото време“ в Берлин. Популярността на канцлера Фридрих Мерц е ниска, а крайнодясната партия AfD се представя силно в проучванията в поне две от тези провинции.

Ако пазарите на еврооблигации станат по-нервни – или тревогите на глобалния пазар на облигации ги превземат – колко скоро ще започнат да циркулират спекулации за използването на Инструмента за защита на трансмисията (TPI) на ЕЦБ, за да се ограничат прекомерните спредове между еврооблигациите?

Общи облигации?

Дори ако TPI не се използва или не е достатъчен, за да успокои бурята на пазара, рисковете може да насочат вниманието отново към съвместното емитиране на еврооблигации. През последните години бяха направени многобройни предложения за съвместно гарантирани облигации на еврозоната или на Европейския съюз, а най-новият доклад по темата беше публикуван тази седмица на сайта VoxEU на CEPR.

Икономистите смятат, че реформата на фискалните рамки на ЕС от 2024 г. все още е недостатъчна в две области: при дълбока рецесия рамките предлагат твърде малка фискална гъвкавост, за да предотвратят дефлационна стагнация, и, може би, твърде голяма, за да успокоят опасенията относно устойчивостта на националния дълг.

В доклада се твърди, че „общ фискален капацитет, финансиран чрез еврооблигации, може да смекчи и двата крайни риска. Съгласно това предложение стабилизирането при извънредни общи шокове се прехвърля на ниво еврозона, докато отговорността за националния дълг остава изцяло национална.“

Извън случаите на тежки шокове икономистите твърдят, че еврооблигациите могат да се използват за финансиране на големи европейски инвестиционни програми – както съвместният дълг се използва от началото на пандемията през 2020 г. Но използването на съвместен дълг за бюджетни цели е срещало съпротива многократно през 27-те години от съществуването на еврото. Може би моментът най-накрая е настъпил – въпреки че именно разединената европейска политика, която отново извежда тази идея на преден план, може да се окаже същата тази нестабилност, която прави съвместните действия по-малко вероятни.

Евромилиардери

Германският инвеститор Клаус-Михаел Кюне, мажоритарен акционер на швейцарската логистична група Kuehne + Nagel, почина в понеделник на 89-годишна възраст. Според данни неговите участия в редица компании са били на стойност около 44 милиарда долара, което го нарежда на седмо място сред най-богатите хора в Европа според класацията на Forbes.

Това предизвика интерес към въпроса колко милиардери – инвеститори, мениджъри или предприемачи – има в Европа в сравнение със САЩ и дали публичната политика трябва да заеме позиция по отношение на появата на такава свръхбогата класа.

Старшият научен сътрудник в института Bruegel Ребека Кристи например написа този месец за плюсовете и минусите на свръхбогатите – тема, която на мнозина се струва скандална предвид огромния мащаб на богатството и неравенството.

„Изглежда абсурдно, че някой човек се нуждае от толкова богатство, колкото са натрупали някои магнати. И все пак има ясни ползи за икономическия динамизъм, който е подхранил тяхното издигане. Сега политиците трябва да разберат как да ги привличат, да ги облагат с данъци и да ги регулират“, написа тя.

Но ако си мислите, че Европа изостава значително от САЩ в това отношение, цифрите може да ви изненадат. Според Forbes броят на американските милиардери е 989, докато в Европа като цяло – включително Великобритания и Швейцария, както и ЕС – те са 875.