Николай Габровски: В неврохирургията има комуникация между мозъка и машината

От много време учените в областта на невронауките се мъчат да извлекат сигнал от нашия мозък, който директно да може да осъществи контакт с някакво външно устройство като компютър. Чрез BMI (brain–machine interface) се прави комуникация между мозъка и машината. Този коментар в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria направи неврохирургът проф. д-р Николай Габровски по повод имплантите, по които работи компанията на Илон Мъск Neuralink.

По думите му това ще помогне изключително много на хора, които са инвалидизирани заради прекъсване на гръбначния мозък и не могат да движат крайниците си.

Той определи „видимостта, която се дава на имплантите“ като много голям шанс част от невронауките да се придвижат много по-бързо напред, отколкото е било в представите ни допреди няколко дни. По думите му имплантите за експериментите на Мъск, за които Neuralink получи разрешение да ги имплантира при хора, на практика съществуват от доста време. Проф. Габровски поясни, че те биха могли да „управляват компютър, екзоскелет или да карат специализирани машини да вършат различни неща за тях“.

„В графична среда човек общува с компютъра като му посочва папки, файлове и машината си превежда и разбира какво искаме. Огромна научна енергия е насочена в това да успеем да извличаме подобни команди директно от мозъка“, посочи неврохирургът. Проф. Габровски обясни, че до скоро е било много трудно и почти невъзможно извличане на сигнал от мозъка, а причината е, че „мозъкът е една базирана и на електричество машина“, а  електрическите сигнали, които има при работата на невроните, връзката между тях и подаването на сигнали помежду им, са изключително слаби.

„Да бъдат извлечени тези сигнали е много трудно и е голямо научно предизвикателство“, коментира той, но потвърди, че вече до голяма степен то е преодоляно. Професорът даде пример с научен екип в Швейцария, който е успял да разработи метод, при който чрез подобни на имплантите на Илон Мъск устройства се извлича този сигнал и се обработва със сложни математически модели. В резултат човек с гръбначно-мозъчна травма и прекъсване на гръбначния стълб от преди няколко години прохожда. Големият напредък, който е постигнат, засяга разпознаването на конкретния сигнал.

„Има зони в мозъка, които отговарят за нашето движение. Когато си помислим, че искаме да се движим, тези зони се активират и започват да излъчват тези много слаби сигнали, които електродите и миниатюрни, много чувствителни електрони трябва да уловят. Екзоскелетът „знае" в зависимост от зоната, от която идва сигналът на мозъка, какво точно да направи. Това е въпрос на много голяма чувствителност (която вече имаме), второ – на много голяма изчислителна мощ (която очевидно вече също имаме), и трето – на едно много добро ноу-хау как тези сигнали да бъдат филтрирани и наистина диференцирани“, обясни неврохирургът. Той е категоричен, че това вече е факт и се случва в конкретния случай с швейцарската група.

Според него това е било немислимо допреди няколко години, но сега медицината има изключителен напредък, което по думите му е „само началото“. 

Какви са възможностите на невронауката да достигне до създаването на мозъчен имплант, който да увеличава капацитета на човешката памет? С какво експериментите на Илон Мъск ще допринесат за развитието на неврохирургията? Става ли диагностиката по-съвършена с напредване на технологиите? Как се увеличават възможностите на медицината с AI? Как се превръщат смъртоносни болести в хронични благодарение на изкуствения интелект? Болест ли е остаряването? Как навлезе генетиката в ДНК превенцията?

Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.