Замърсяването заплашва плановете за спасението на въглищните централи

Високите нива на серен диоксид и азотен окис в атмосферата у нас може да спънат плановете за дерогация за въглищните ни централи относно новите по-стриктни европейски изисквания към емисиите на големите горивни централи. Това стана ясно от дискусия в енергийната комисия към Народното събрание.

Новите норми бяха приети в края на април и шансовете за отмяна на това решение са малки, обясниха от Министерството на околната среда и водите (МОСВ), които са водещата институция в процеса. Затова и правителството върви към План Б - искане на дерогация, тоест Европейската комисия да позволи отклонение от нормите за нашите централи. Тя може да бъде безсрочна, обхващайки жизнения цикъл на централите, макар че през определени периоди ще бъде преразглеждана, обясни пред депутатите министърът на околната среда и водите Нено Димов.

Той каза още, че при тази процедура ще бъдат разгледани техническото състояние на самите централи, географското им положение и околната среда. Това означава, че ще бъде оценено дали въглищата, които се използват, ще могат да бъдат сменени, което за нашите инсталации е невъзможно, а географски - разположението им е точно в района на мините. По двата критерия шансовете да ни бъде позволено отклонението са добри. 

Спънката обаче може да дойде от проблемите с околната среда. България е единствената страна, която надвишава нормите на серен диоксид в ЕС и дори се очаква до месеци начало на наказателна процедура за този проблем. Такова дело би усложнило значително и исканията за дерогация, каза още Димов.

Местните въглища са с високо съдържание на сяра, което прави производството от тях силно замърсяващо околната среда. Централите в Маришкия басейн имат инсталации, които изпълняват сега действащите екологични норми. По-стриктните изисквания обаче ще наложат и нови инвестиции.

Директорът на ТЕЦ "Марица Изток" 2 Живко Димчев посочи, че от 2000 г. централата е инвестирала в сероочистките 1,1 млрд. лева. Ако новите норми влязат в сила без промяна и отстъпки за България, държавната централа ще трябва да плати още около 600 млн. лева, макар че инвестицията на този етап е трудно да бъде изчислена, уточни той пред журналисти.

Изискванията ще важат и за т.нар. "американски централи" - КонтурГлобал и AES Гълъбово, а по договора им с държавата всички допълнителни инвестиции се поемат от държавната Национална електрическа компания (НЕК).

В Министерството на енергетиката се готвят активно за дерогация, коментира и ресорният министър Теменужка Петкова. Според нея дори и да се стигне до обжалване и връщане на документа, ЕК едва ли ще смени позицията си по същество. Тя беше категорична, че въглищните централи са от ключово значение за енергетиката - те произвеждат към 40% от електроенергията и целта е да бъде запазена енергийната сигурност на страната, но и в съзвучие с политиките за опазване на околната среда.

Петкова обясни, че всяка една инсталация, която е засегната от промените в европейското законодателство, трябва да подаде индивидуално искане за дерогация, а не държавата да иска като цяло подобна отстъпка. Трябва да бъдат направени анализи на разходите и да бъде доказано, че те съществено надвишават ползите за екологията, допълни министърът. Самите разходи трябва да бъдат доказани по безспорен начин.

Петкова поиска от операторите на горивните инсталации до края на септември да бъдат готови с анализите си. "Не разглеждаме дали цинтралите са държавни или частни. Говорим за енергийната сигурност", поясни още тя.

Енергийният министър допълни, че направените разходи за покриване на нормите ще влязат в цената на електроенергията и ще направят централите ни неконкурентоспособни.

Нормите важат за всички европейски централи, но българските въглища са с ниско качество и затова по-трудно биха покрили изискванията. От ТЕЦ "Марица Изток" 2 отчетоха например, че очистването на германските централи започва почти на нивото на емисиите на българските централи. Тоест новите правила ще изискват и по-малки инвестиции от тяхна страна.

Очакванията на експертите от МОСВ са, че решението за новите норми ще бъде прието от Колежа на комисарите на заседанието им през юли (вероятната дата на заседанието на комисарите е 28 юли) или през септември. След това решението ще бъде публикувано в Официалния вестник на ЕС и страните ще имат срок от 6 месеца да решат какви да бъдат следващите им действия. Теменужка Петкова призова да не се чака "по стара българска традиция" крайният срок да наближи, а да се потърсят решенията още в следващите месеци.

В опитите си да блокира решението на ЕК за нормите на горивните инсталации България влезе в коалиция с още 8 държави от ЕС. Една от тях е Полша, която има въглищни залежи, но също с ниско качество. Страната ни опита да предложи национални цели за новите лимити, базирани на качеството на въглищата в отделните страни, но това предложение не беше прието.