WSJ: България е пример за банкова приватизация в световен мащаб

Когато през 90-те години българското правителство реши да започне приватизацията на банковия сектор, някои консервативно настроени кръгове от не много далечното комунистическо минало се обявиха против.

Преди политиците взимаха всичките решения и финансираха своите проекти, чрез държавната банкова система. Именно и затова те бяха тези които се обявиха против раздържавяването на сектора, пише в обширна статия за банковата система в България, авторитетното финансово издание "Уолстрийт джърнал".

Борбата между реакционерите и реформаторите достигна своята кулминация в колапса на финансовия сектор през 1996 г. От април 1996 г. до февруари 1997 г. левът се обезцени катастрофално до 3 000 лв. от 71 лв. за долар. Много българи загубиха спестяванията си, които бяха вложени във псевдо пост-комунистическите банки.

Ситуацията изискваше реформи. България въведе валутен борд, който стабилизира и обвърза левът плътно с германската марка и по-късно с еврото, автоматично регулирайки неговата стойност с измененията на основната валута, пише вестникът.

Валутният борд премахва възможността централната банка да влияе на пазарната стойност на националната валута. Приватизацията на банките, пък от своя страна не позволява на централната банка да налива пари в зле управлявани и в нестабилно финансово здраве банкови институции.

По този начин българските политици си дадоха сами двойна доза добро лекарство - валутен борд и приватизация на банковия сектор, пише "Уолстрийт джърнал".

Сега политиците нямат влияние върху монетарната политика и вече не могат да насочват заеми от държавни банки към определени обекти, като други държавни предприятия например. Това е факт, защото в България вече няма държавни банки. Последната, бившата Държавна спестовна каса - ДСК бе продадена миналия месец. Това е повече от учудващо, имайки предвид, че правителствата обикновено издигат националистически бариери около банковия сектор.

Българските политици обаче не се уплашиха от чуждите инвеститори. Сега, 90% от активите на българските частни банки се контролират от чужденци.

Този либерален подход направи две неща. Чуждестранни инвеститори от страни като Австрия и Унгария наляха така необходимия капитал и съживиха умиращия български банков сектор.

С поканата към чужди инвеститори да участват в приватизацията, правителството спечели по-добри цени за предложените активи.
Банка Биохим бе купена от Bank Austria за почти два пъти по-висока цена от предварителните оценки на Банковата консолидационна компания.

България спечели от изкарването на политиците от финансовия сектор и то доста добре както се вижда, пише още "Уолстрийт джърнал".

Инфлацията, която преди няколко години се измерваше в трицифрени числа, сега около 1%. Икономическият ръст е 5%, което далеч не е лошо, имайки предвид, че германската икономика, номер едно в Европа не нараства изобщо.

Българският дълг, който преди няколко години бе около 100% от брутния вътрешен продукт сега е почти наполовина. България все още е бедна страна, пише вестникът и безработицата е сериозен проблем, дължащ се отчасти и на бюрокрацията - наследство от комунизма.

Положението обаче е далеч от кризата през 1996 г. и страната е на път да се присъедини към ЕС през 2007 г.

Опитът на България може да служи за пример на други страни, пише "Уослтрийт джърнал".

Финансовият сектор е моторът на националната икономика. Когато функционира добре, събирайки и разпределяйки ефективно капитала, икономиката бележи ръст.

Често, както показва и пътят на България, финансовият сектор функционира лошо защото управляващите използват банките в публични политически роли, което ги превръща в инструменти на властта а не в ефективни финансови институции.

Турция например преживя тежка финансова и монетарна криза преди няколко години, Тогава банковата система бе принудена да раздава нисколихвени заеми на фермерите като форма на държавна субсидия.

Русия и Китай от своя страна поеха по два различни пътя на развитие. Китай изгради своята мощна икономика с привличането на чужд капитал, но все още изостава в модернизирането на банковата си система. Русия е обратния случай. Страната не успя да привлече чуждестранни инвеститори, тъй като не предлага ефективна законодателна рамка за защита на техните интереси. В такъв случай развитието на модерна банкова система, няма особен смисъл.

Русия и Китай са големи страни с мощни ресурси, може би и затова не са последвали пътя на България. Но няма да им навреди, както и на която и да е друга страна да си вземат бележка от успешно приложения български модел, отбелязва "Уолстрийт джърнал".