Портфейлите на банките от региона на Югоизточна Европа са чисти и ефектите от глобалната финансова криза са ограничени, но трябва да бъдем подготвени за индиректните ефекти като повишаването на цената на кредитите, заяви управителят на БНБ Иван Искров на пресконференция по повод проведената среща между представители на 9 централни банки от региона.
На срещата присъстваха представители на централните банки на Гърция, Румъния, Сърбия, Кипър, Македония, Босна и Херцеговина, Албания, Черна Гора и България.
По думите на Искров на срещата са направени няколко важни заключения. „Изводът за всяка една от страните от региона е, че последиците от кризата са ограничени и няма банки с портфейли в този тип книжа, които създадоха проблемите в САЩ. Възможно е обаче да има индиректен ефект – навсякъде в региона е налице повишаване на цената на финансиране поради нарасналите рискови премии и оттам - очаквано нарастване на лихвите по кредитите. Възможен е и друг ефект, който още не се забелязва – нашите основни търговски партньори от ЕС да изпитат отрицателни макроикономически ефекти, което да се отрази негативно върху експорта на страните от региона”, заяви управителят на БНБ.
„Имайки предвид този индиректен ефект ние сме единодушни, че страните трябва да продължат фискалната дисциплина. Нарастването на доходите като цяло е позитивен фактор за региона, но трябва да се внимава то да бъде съобразено с производителността на труда. Разбира се, трябва да продължат и структурните реформи”, каза още Искров.
„Много важно заключение е, че банките в региона са с чисти баланси. Те са традиционни търговски банки, които нямат експозиции към институции отвъд океана. Във всички страни има едно добро нарастване на печалбите и много силна капитализация. Пазарите функционират нормално във всички страни, макар и при по-големи лихви”, заяви Искров.
На въпрос на Investor.bg дали централните банки от региона, провеждащи собствена монетарна политика, са настроени по-рестриктивно или по-либерално по отношение на бъдещите си действия, Искров отговори: „Като цяло консенсусното становище бе, че към момента е необходимо да се запази разумната политика, провеждана до момента, и да се запази стабилното функциониране на банковите системи в региона”.
Подуправителят на Централната банка на Сърбия Мира Йович заяви, че що се отнася до западната ни съседка, монетарната политика ще запази рестриктивния си характер. „На последното заседание бе взето решение за запазване на сравнително високия за региона основен лихвен процент от 15,75 на сто”, добави тя.
Управителят на Македонската централна банка Петър Гошев заяви за Investor.bg, че очаква през следващите години инфлационният натиск да отслабне и да не се налагат драстични рестриктивни мерки. Такова бе и становището на албанския му колега Ардиан Фулани.


Как да предотвратим подуването на корема през лятото?
Олимпик започва лятна подготовка на 6 юли
Какво време ни очаква в събота?
Премахват сухо дърво на ската в близост до заведение на крайбрежната алея
20 деца от уязвими общности във Варна ще получат шанс за по-добро развитие
Volkswagen, Stellantis и Renault с призив за повече „Произведено в Европа“
10г. след Brexit, напрежението остава
ЕЦБ е готова да повиши отново лихвите през юли, ако се наложи
Бундесбанк: Фискалните стимули ще подкрепят растежа на Германия
Русия отрича проблемите с горивата въпреки опашките по бензиностанциите
Защо съвременните дизели имат по два филтъра за гориво
Тайник в купето ви спасява от крадци
Mercedes показа новите си военни машини
Нидерландия въвежда режим на тока заради електромобилите
Maserati почете 100-годишна легенда с уникална MCPura
Дете е с тежка черепно-мозъчна травма след инцидента с тротинетка в столичния квартал „Бояна“
Тръмп: Иран изопачава договореното със САЩ, атаката срещу индийски кораби е недопустима
МВнР: Няма пострадали или загинали български граждани при катастрофата на българска кола в Хърватия
Дъждове и в събота, слънцето се показва в неделя