ЕК очаква икономиката на България да нарасне с 1,4% през 2023 г. 

Европейската комисия очаква реалният брутен вътрешен продукт (БВП) на България да нарасне с 1,4% през 2023 г. и с 2,5% през 2024 г. Траекторията на икономиката се очаква да зависи до голяма степен от взаимодействието между динамиката на заплатите и цените. Краткосрочните показатели и данните за инфлацията сочат, че през прогнозния период инфлацията ще отслабва постепенно, тъй като поскъпването на услугите ще се запази, се казва в зимната икономическа прогноза, публикувана днес. Така новите прогнози са по-оптимистични спрямо очакванията, които бяха изразени в разширения есенен доклад.

ЕК предполага, че потребителското търсене се е засилило през втората половина на 2022 г. поради продължаващия растеж на разполагаемите доходи, съчетан с известно забавяне на динамиката на месечната инфлация.

Тенденцията на спад в инвестициите в основен капитал, която започна през 2021 г., се запази и през 2022 г. Нарастващите цени на инвестиционните стоки както в строителството, така и в оборудването (машини, стоки с дълготрайна употреба - бел. ред.), вероятно ограничават най-новите инвестиции, допълват от Брюксел.

„Бързото нарастване на износа през 2022 г. бе подкрепено от възможността да се задоволи недостигът на доставки на храни, метали и други материални продукти, причинен наред с другото от агресивната война на Русия срещу Украйна. През 2023 г. се очаква растежът на износа да се забави значително, като се има предвид, че през 2022 г. факторите за по-нататъшно нарастване на експортния пазарен дял до голяма степен бяха изчерпани. През 2024 г. се очаква износът да нарасне в съответствие с външното търсене. Повишеното усвояване на средства от ЕС ще подкрепи съвкупните инвестиции както през 2023 г., така и през 2024 г. Потенциални забавяния в изпълнението на Плана за възстановявяне представляват риск за растежа на инвестициите.

Прогноза за по-висока инфлация

Средната инфлация достигна 13% (при очаквания за 12,8 на сто в есенната прогноза, бел. ред.) на годишна база през 2022 г. със силен принос от пристанищните и ресторантьорските услуги в цените на енергията и храните, които разчитат на енергия и/или храна като директни суровини.

Към края на годината инфлацията се разпространи и върху други услуги в съответствие с нарастващите разходи за труд на единица продукция. Като цяло се очаква инфлацията да се забави от 13 на сто през 2022 г. до 7,8 на сто през 2023 г. (при прогноза за 7,4 на сто в есенната оценка на ЕК) поради по-ниските цени на енергията. Спрямо есенната прогноза очакванията за инфлацията през настоящата година нарастват с 0,2 процентни пункта.

През 2024 г. общата инфлация се очаква да се забави допълнително до 4 на сто (при 3,2 на сто в есенната прогноза), тъй като динамиката на цените на храните отслабва. Очаква се инфлацията на цените на услугите да се запази през прогнозния хоризонт.

По-добри прогнози и за еврозоната

Според Европейската комисия икономиката на еврозоната ще се развива по-добре през тази година, отколкото се предполагаше досега, тъй като меката зима и високите нива на съхранение на газ помагат за облекчаване на енергийната криза, а пазарът на труда се запазва силен.

Представителите на ЕС в Брюксел повишиха прогнозата си за растежа през тази година, като предвидиха разширяване на икономиката на валутния блок с 0,9%, и заявиха, че той ще избегне рецесията. В същото време ЕК намали прогнозата си за ръста на потребителските цени, въпреки че той остава висок - 5,6%.

„Почти една година след като Русия започна агресивната си война срещу Украйна, икономиката на ЕС е в по-добро състояние от очакваното през есента", заявиха от ЕК в понеделник в актуализирания си икономически доклад. „Изглежда, че инфлацията е достигнала своя връх, а благоприятното развитие на енергийните пазари предвещава по-нататъшни силни спадове“. 

Повишеният оптимизъм контрастира с прогнозите, дадени през ноември, когато ЕК прогнозира, че брутният вътрешен продукт в еврозоната ще нарасне само с 0,3% през тази година, а инфлацията ще бъде 6,1%.

Новите прогнози ще бъдат следени отблизо от европейските правителства, които се опитват да откажат домакинствата и предприятията от огромните помощи за справяне с енергийната криза и да преминат към по-целенасочена подкрепа. Те ще дадат информация и на централните банкери, които предприеха серия от повишения на лихвените проценти в опит да овладеят бързо растящата инфлация.

Последните прогнози на ЕК показват, че всички държави членки на ЕС ще постигнат растеж през тази година, с изключение на Швеция, за която се очаква спад от 0,8%.

Германия, най-голямата икономика в региона, и Австрия са единствените две страни от еврозоната, в които се наблюдава спад през две последователни тримесечия през шестте месеца до 31 март. Производството на Естония намаля през последните три тримесечия на 2022 г., но през настоящия период се наблюдава растеж. 

Според прогнозите на ЕК икономиката на Италия се очаква да се задържи в стагнация през първите три месеца на 2023 г. след леко свиване през четвъртото тримесечие. 

Извън еврозоната Чехия и Унгария вече приключиха две тримесечия със свиване, а Дания и Швеция в момента са в рецесия.

ЕК предупреди, че макар перспективите да са се подобрили, насрещните ветрове остават силни, тъй като Русия продължава войната си в Украйна.

„Потребителите и предприятията продължават да се сблъскват с високите разходи за енергия, а базисната инфлация - основната инфлация, изключваща енергията и непреработените храни - продължава да се повишава през януари, което допълнително намалява покупателната способност на домакинствата", заяви тя. „Тъй като инфлационният натиск се запазва, затягането на паричната политика ще продължи, което ще натежи на бизнес активността и ще окаже натиск върху инвестициите“. 

Данните на Евростат от края на януари вече сочат, че еврозоната е напът да избегне рецесията, след като в края на 2022 г. икономиката неочаквано нарасна с 0,1%. Инфлацията в 20-членния валутен блок се забави повече от очакваното през януари до 8,5% според Евростат, въпреки че показателят за базисната инфлация, който изключва нестабилните елементи, се задържа на рекордно високо ниво от 5,2%.