Изгубеното десетилетие в Африка поставя региона пред големи рискове

Поредицата от държавни преврати в региона Сахел в Африка – най-малко 9 за период от три години, и политическото неразположение в целия континент подтикват към размисъл какво се обърка на континента.

Могат да се изтъкнат безброй фактори - от нарастващото руско влияние до продължаващата корупция. Това обаче са симптоми, а не причини за това, което наистина мъчи континента: икономическо бедствие, пише Bloomberg.

Пълната зависимост от стоките е вредна за целия регион. Разходите по заемите там нарастват до непосилни нива. Китайските заеми и преките чуждестранни инвестиции пресъхват. Наследството от Covid кризата още е видимо. Африканските финансови министри трябва да направят невъзможен избор между плащането на заплатите на държавните служители, поддържането на училищата и болниците отворени и компенсирането на чуждестранни инвеститори.

На хората им е писнало от правителствата, които не успяват да подобрят средата. Ако всичко това се смеси с младо и все по-градско население, което ненаситно използва социалните медии, се получава експлозивен коктейл.

Ако не друго, изненадващо е, че континентът не страда от още по-дълбок социален и политически хаос.

Международният валутен фонд (МВФ) и Световната банка трябва да проведат годишната си среща в Мароко следващия месец, което ще отбележи завръщането на институциите на африканския континент за първи път от 50 години. Идеята е световните лидери да се съсредоточат отново върху региона. Не е ясно обаче дали плановете няма да се променят поради опустошенията край Маракеш, причинени от смъртоносното земетресение миналата седмица.

Измерването на икономическото благосъстояние на континент, толкова обширен и разнообразен като Африка - 54 държави плюс няколко територии, чиято независимост се оспорва - е трудно. Обобщенията и групирането е неизбежно. Резултатът очевидно е несъвършен, но въпреки недостатъците му, нищо не може да се сравни с брутния вътрешен продукт на региона на глава от населението като мярка за просперитет.

По този показател проблемите са видими: БВП на глава от населението в Субсахарска Африка достигна своя връх през 2014 г. от 1936 долара и оттогава е спаднал с над 10% до около 1700 долара. През същия период глобалният БВП на глава от населението е нараснал с близо 15%.

Погледът върху Субсахарска Африка през това икономическо стъкло разкрива сурова истина: социалните и политически проблеми в региона са по-скоро следствие, отколкото причина. Хората вече не чувстват, че се справят по-добре или че децата им ще живеят по-добре.

Рискът от още едно десетилетие на стагнация на личните доходи е реален и това би било ужасяващо за най-бедния континент в света. Африка е особено уязвима, защото голяма част от населението живее под прага на бедността, а започващите тъкмо работа и хората от средната класа са по-крехки, отколкото другаде, и се лашкат между свързването на двата края и безпаричието.

Както Мтули Нкубе, сега финансов министър на Зимбабве, каза преди няколко години, когато беше главен икономист в Африканската банка за развитие, статутът на средната класа в Африка не е еднопосочен, а по-скоро „въртяща се врата“. За мнозина тази врата продължава да се върти и постоянно тласка семействата обратно към бедността.