Изгубеното десетилетие в Африка поставя региона пред големи рискове

Икономическото състояние на Африка е тясно свързано със стоковите пазари. Когато цените на петрола, медта, какаото и други суровини са високи, континентът има тенденция да се справя добре. През 50-те и 60-те години на XX век, когато много африкански нации спечелиха независимост от европейските колониални сили, бяха златна ера. Европа и Азия се нуждаеха от африкански стоки за следвоенното възстановяване и Африка се радваше на бърз икономически растеж.

Зависимостта на континента от суровините се превърна в проклятие. Ниските цени, лошото управление, корупцията, войните и наследството от колониализма възпрепятстваха развитието на Африка през по-голямата част от 80-те и 90-те години на миналия век. До 2001 г. регионалният БВП на глава от населението в Африка на юг от Сахара е по-нисък от този през 1981 г. Тя се превръща в „безнадеждния континент“ в очите на много инвеститори.

С настъпването на новото хилядолетие бумът на Китай натовари стоковите пазари и съдбата на континента се промени драматично. Тъй като цените на петрола, медта и царевицата скочиха от 2004 г. до 2014 г., регионалният БВП на глава от населението се увеличи повече от два пъти. Консултантите и инвеститорите бързо се отказаха от клишето си „безнадежден континент“. Африка започна да се надига от пропастта.

Това обаче не продължи дълго. За потребителските компании, като Nestlé SA и Unilever Plc, залогът върху зараждащата се средна класа на континента не беше сигурен. Проблемът е, че повишаването на БВП на глава от населението се изтощи от силния ръст на населението. През последните две десетилетия броят на населението на юг от Сахара се е удвоило до 1,2 млрд. души.

Тъй като населението се увеличава с темп от най-малко 2,5% годишно, регионът трябва да развива икономиката си с добра скорост дори само за да поддържа постиженията. За да расте обаче БВП на глава от населението с, да речем, здравословен годишен темп от 2%, икономическият растеж трябва да е около 5%. Това е постижимо, когато вятърът духа в правилната посока и това се случи в началото на този век заради високите цени на суровините.

Сега обаче духа насрещен вятър. Световната банка коментира тази година, че икономическият растеж в Африка е „недостатъчен за намаляване на крайната бедност и за насърчаване на споделения просперитет в средносрочен до дългосрочен план“.

Тъй като Западът е силно зает с войната на Русия в Украйна и Китай все повече се вглежда навътре в себе си, икономическите проблеми на Африка не получават достатъчно внимание. Вашингтон изглежда незаинтересован: Доналд Тръмп така и не стъпи в Африка по време на престоя си в Белия дом. Сегашният американски президент Джо Байдън също не е пътувал до региона, с изключение на кратка спирка в Египет през 2022 г., за да присъства на среща на върха на ООН за изменението на климата.

Срещата на МВФ и Световната банка през октомври би била важен шанс за световните лидери да се съсредоточат върху проблемите, които измъчват континента. Има множество икономически проблеми, които политиците трябва да разрешат, но те могат да бъдат обобщени лесно.

Първо, има свиване на финансирането. Африка определено е най-силно засегнатият регион от нарастващите лихвени проценти в САЩ. Откакто Федералният резерв започна да затяга своята парична политика през март 2022 г. и сложи край на достъпа до лесни пари, регионът не успява да се възползва от международния пазар на облигации. За Африка, която започна сериозно да набира пари от чуждестранни инвеститори през 2004-2005 г., промяната дойде като шок.

За десетте години до 2023 г. страните от Субсахарска Африка емитираха средно близо 10 млрд. долара годишно в международни облигации и инжектираха така необходимите средства в своите икономики. Кения, Руанда, Мозамбик и Ангола издадоха първите си облигации в твърда валута. Пазарът на външен дълг беше особено важен след световната финансова криза от 2008–2009 г. и през 2020–2021 г. по време на най-лошите дни на пандемията. Всеки път, когато растежът отслабваше, дълговата машина решаваше проблема и осигуряваше на страните краткосрочен прилив на средства.

Настоящото свиване на финансирането утежнява продължителната тенденция – нивото на публичния дълг в Африка на юг от Сахара се е утроило от 2010 г. насам. В резултат на това тежестта на лихвите се увеличава, като в някои случаи достига до една пета от приходите на страната. Това отчасти се дължи на скъпото пазарно финансиране в съчетание с дългосрочния спад в бюджетите за помощ от Запада и Китай.

Освен това местните валути се обезцениха рязко спрямо щатския долар от средата на 2022 г., което допълнително увеличава разходите за обслужване на облигации в твърда валута.

Освен ако лихвените проценти в САЩ не паднат скоро – нещо, което служители на Фед наскоро казаха, че няма да се случи, напрежението ще се увеличава. Две държави, Замбия и Гана, вече са в неплатежоспособност по външния си дълг. Много други, чиито облигации падежират през 2024 г., 2025 г. и 2026 г., ще бъдат принудени или да рефинансират. Новите книжа ще бъдат издадени с доходност доста над 10% или да намалят държавните разходи, за да намерят пари да плащат на чуждестранни инвеститори.