Изгубеното десетилетие в Африка поставя региона пред големи рискове

Вторият проблем е свързан с пресъхналата финансова помощ от Запада и Китай, което също създава проблеми с финансирането.

Преди международният пазар на облигации да се отвори за африканските страни, парите на западните донори запълваха празнините. През последните няколко години обаче западните бюджети за помощ бяха съкратени поради належащи вътрешни нужди. Според оценките на МВФ официалната помощ за развитие, която се равняваше на близо 4% от БВП на Африка на юг от Сахара в началото на този век, е спаднала до около 2,5% към 2022 г.

Западът харчи повече у дома и субсидира потребителите заради енергийната криза, както и насочва пари в подкрепа на Украйна, няма много признаци, че помощта за Африка ще се увеличи особено.

В продължение на няколко години празнината, оставена от западните донори, беше запълвана от Китай, който искаше да разшири дипломатическия си отпечатък на континента, за да осигури стокови потоци и инфраструктурни договори за своите местни гиганти. Пекин обаче също отстъпва. От исторически връх от над 28 млрд. долара през 2016 г., когато китайските заеми за Африка надхвърлиха комбинираната помощ за региона, предоставена от американското, френското, британското и германското правителство, Пекин намали заемите си до 16-годишно дъно от 1,9 млрд. долара през 2020 г. Оттогава китайското кредитиране до голяма степен е стабилно.

Ангола, Кения, Етиопия, Замбия и Судан, които се възползваха от китайската щедрост, са сред най-тежко засегнатите.

Западните и китайските пари не са единственият източник на средства, който пресъхва. Частният сектор също намалява финансирането. Преките чуждестранни инвестиции, мярка за дългосрочни, трансгранични инвестиции в компании, заводи и проекти, се сриват в Субсахарска Африка до 22-годишно дъно от 7,2 млрд. долара през 2022 г., според данни на Световната банка.

Потоците от преки чуждестранни инвестиции достигнаха своя връх от 45 млрд. долара през 2012 г. през последните дни на водения от Китай бум на суровините.

С по-малко пари в наличност африканските страни правят трудни избори, включително намаляване на ресурсите за критичните сектори за дългосрочното развитие, каквито са здравеопазването и образованието. Това отслабва потенциала за растеж на региона.

„Ако не бъдат взети мерки, това свиване на финансирането ще попречи на усилията на страните на юг от Сахара да изградят квалифицирано и образовано население и да бъдат движещата сила на световната икономика през следващите години“, според Абебе Аемро Селасие, ръководител на МВФ за Африка.

Третата група проблеми включва водения от суровините модел на растеж на континента, наследството от минали кризи и въздействието на изменението на климата.

Свиването на финансирането идва в „най-неблагоприятен момент“, според МВФ, тъй като регионът е изправен пред повишени икономически дисбаланси поради множество наследени кризи. Най-скорошната е пандемията, но белезите от гражданските конфликти и колониализма също се виждат ясно. Икономическото богатство на региона все още остава тясно свързано с цикъла на суровините, което прави Африка по-уязвима от други към забавянето на Китай.

Засега цените на суровините се възстановиха донякъде, като петролът се движи около почти едногодишен връх от 90 долара за барел. Както установиха страните производителки на петрол от Близкия изток обаче, покупателната способност на барел петрол – или тон мед, или паунд кафе, не е това, което беше. След като инфлацията в САЩ и Европа скочи до нива, невиждани от 30 години, цените на суровините изостанаха от тези на промишлените стоки.

Все пак и икономическите перспективи пред Африка не са каквито бяха преди 10 години. Те са много по-добри от ужасните прогнози от края на 90-те години. Инфлацията, дори и повишена, остава под контрол. Демокрацията, дори и слаба, е в норма. Публичните финанси в повечето случаи са в по-добро състояние от предишни години.

Проблемите обаче са реални. Изложен на риск не е само просперитетът на регион, в който до 2100 г. ще живеят 3,5 млрд. души, или около една трета от световното население дотогава. Без по-добри условия на живот – а това е БВП на глава от населението, няма шанс демокрацията и свободата да бъдат поддържани или страните да получат ресурсите да се адаптират към изменението на климата.