Централните банки на големите икономики се готвят да понижат лихвите

Да държат инфлацията под контрол, но да не вредят на икономическия растеж е сложното уравнение, пред което са изправени централните банкери на всяка една икономика.

За целта те разполагат с различни инструменти, но най-мощният от тях без съмнение е нивото на основните лихви по различни операции.

През 2021 г. на фона на растяща инфлация и неяснота относно развитието на пандемията от Covid-19 и нейните отражения в стопанството на страната, първа от големите централни банки в света Английската централна банка (АЦБ) реши да повиши своя лихвен процент (от 0,1 на 0,25 на сто, при 5,25 на сто към момента).

Този четвъртък Швейцарската централна банка пък стана първата, която реши да понижи основната си ставка от 1,75 на 1,50 на сто, след като обяви, че инфлацията вече устойчиво е в диапазона 0-2 процента, слагайки своеобразен край на т.нар. глобални лихвено затягане, което бе предшествано от най-високата инфлация за над 40 години.

За изминалия 27-месечен период лихвите в САЩ нараснаха от 0-0,25 на сто през май 2022 г. до 5,25-5,5 на сто в момента. През юни 2022 г. инфлацията в най-голямата световна икономика достигна рекордните от 80-те години на миналия век 9,1 на сто.

В еврозоната Европейската централна банка (ЕЦБ) увеличи и трите си основни лихви, като от отрицателни към юли 2022 г. по някои от операциите (-0,5 на сто депозитното улеснение, 0 на сто по основните операции за рефинансиране и 0,25 на сто по пределното кредитно улеснение) те достигнаха през септември 2023 г. рекордни стойности от основаването на валутния съюз (съответно 4 на сто по депозитното улеснение, 4,5 на сто по основните операции по рефинансиране и 4,75 по пределното кредитно улеснение). През март т.г. тези нива бяха запазени за четвърти пореден път.

Курсът към по-ниски основни лихви

Централните банки по света са на стартовата линия (или вече са стартирали, в случая на Швейцария) към понижаване на лихвите, се посочва в анализ на Ройтерс. Пътят надолу обаче ще изглежда по-различно и няма да бъде съпроводен от "фойерверки" като този нагоре, който бе белязан от резки движения, обявявани на последователни заседания.

По оценки на анализатори и според заявките на самите централни банки понижението на лихвите ще се извършва на възможно най-малки стъпки с периодични паузи заради страховете, че свръхниската безработица може отново да разпали инфлацията, която все още е над целевите равнища.

Тази седмица Федералният резерв на САЩ остави непроменени лихвените си проценти, макар да посочи, че през текущата година ще започне тяхното намаляване.

"Вярваме, че нашият лихвен процент вероятно е в своя пик за настоящия цикъл на паричната политика и че ако икономиката се развие като цяло според очакванията, вероятно ще бъде подходящо да започнем да намаляваме лихвите в някакъв момент тази година", заяви гуверньорът на Фед Джером Пауъл.

Според анализатори думите на Пауъл показват намерение за "гълъбова политика" въпреки повишените прогнози на Фед за ръста на икономиката.

Дни след заседанието на ЕЦБ, което се проведе в началото на месеца, президентът на банката Кристин Лагард заяви, че през юни ще бъде взето решение дали лихвите ще започнат да падат. Управителят на германската централна банка, Бундесбанк, Йоахим Нагел вчера също посочи, че е възможно понижаването на лихвите да стартира през юни, без това да означава, че тези действия ще продължат в същия темп до края на годината.

Именно забавянето на икономиката на Германия може да се окаже допълнителен стимул за понижаване на лихвите и затова гуверньорът на Бундесбанк е сред тези, които ясно назовават по-конкретен период за понижение на ставките от страна на ЕЦБ.

"Все още не сме достигнали момента, когато можем да намалим лихвите, но нещата се движат в правилната посока", посочи управителят на АЦБ Андрю Бейли в писмено изявление.

АЦБ сега очаква инфлацията да спадне под целта от 2 на сто през второто тримесечие на годината (показателят достигна връх от 11,1 на сто през октомври 2022 г. - бел. ред.) заради въздействието на решението на финансовия министър Джереми Хънт този месец да замрази отново налозите върху горивата.

Според инвеститорите се очаква Фед, ЕЦБ и АЦБ да реализират намаления от по само 75 базисни пункта до края на тази година, на три стъпки от по 25 базисни пункта - малки ходове спрямо скокообразното повишаване на лихвите през 2022 година.

Все пак тези банки не са първите, които намаляват лихвите. Някои от развиващите се икономики като Бразилия, Мексико, Унгария, както и Чехия вече предприеха действия за намаляване на лихвите, но финансовите пазари следят големите централни банки, чиито решения оказват прекомерно влияние върху финансовите инструменти.

На този фон изглежда, че "зелената светлина" за намаляване на лихвените проценти е дадена от спадащата инфлация и в САЩ, и в Швейцария и Великобритания, както и заради опасенията, свързани с икономическия растеж на Германия, които трябва да влязат в новите изчисления на ключовото уравнение за централните банки.

/БТА/