Големият обрат в политиката на централните банки започва

Най-големите централни банки в света са на стартовата линия за обръщане на рекордната поредица от повишения на лихвите. Пътят надолу за разходите по заемите обаче ще изглежда много по-различен от пътя нагоре, пише „Ройтерс“.

Няма да има резки движения надолу, банките от противоположните страни на Атлантическия океан вероятно ще правят възможно най-малки стъпки при пониженията с периодични паузи заради опасенията, че свръхниската безработица може да възроди темповете на инфлацията, които и без това са над целите на централните банки.

Евентуалното дъно за лихвените проценти също се очаква да бъде много по-високо от историческите дъна от последното десетилетие, а сериозните промени в структурата на световната икономика биха могли да повишат разходите по заемите за години напред.

Централните банки започнаха да повишават лихвените проценти от края на 2021 г., тъй като ограниченията на доставките след пандемията и нарастващите цени на енергоносителите заради войната на Русия в Украйна ускориха силно инфлацията навсякъде по света.

Този привидно синхронизиран отговор укроти ръста на цените и инфлацията е малко над или вече около целта на централните банки - 2% за повечето големи икономики, тази година. „Изводът е, че централните банки на държавите от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) отново смекчават паричната политика или предстои да го направят“, посочва в бележка до клиентите ѝ инвестиционната банка Macquarie.

Швейцарската национална банка стана първата голяма централна банка, която облекчи политиката си в четвъртък с изненадващо намаление на лихвите от 25 базисни пункта на основния лихвен процент процент, тъй като инфлацията вече е в целевия диапазон от 0% до 2%.

Това решение слага край на необузданите спекулации на инвеститорите, че централните банкери колебливо ще следват Федералния резерв на САЩ, тъй като всяко намаление на лихвените проценти със сигурност ще отслаби валутата и ще тласне внесената инфлация.

Европейската централна банка (ЕЦБ) се очаква да бъде следващата с намаление на лихвите през юни.

Федералният резерв и Bank of England засега намекват за очаквани понижения на лихвените нива, но запазват езика си достатъчно неясен, за да за да си оставят място за маневри през юни или юли, ако данните не объркат плановете.

Инвеститорите очакват Фед, Bank of England и ЕЦБ да намалят лихвите си с по 75 пункта до края на годината в три хода по 25 базисни пункта. Тези промени са малки в сравнение с увеличенията през 2022 г.

Централните банки на някои нововъзникващи пазарни икономики, като Бразилия, Мексико, Унгария и Чехия, вече намалиха лихвите, но финансовите пазари се ръководят от големите централни банки, така че тяхното влияние върху финансовите инструменти е прекалено голямо.

Икономиката на САЩ върви напред и Фед дори подобри прогнозите си за растеж, което означава, че може да намали лихвите, когато растежът е силен, или да отложи съкращенията, ако инфлацията се окаже упорита. В Европа данните продължават да рисуват мрачна картина, като активността се стабилизира на ниско ниво.

Изборите в САЩ през ноември допълват дилемата на Фед. Централните банкери не искат да изглежда сякаш се намесват във вота.

„Може ли разгръщащата се криза на неравенството да принуди Федералния резерв да се преклони пред интензивния политически натиск да намали лихвите по-бързо и по-дълбоко? Мисля, че това е напълно правдоподобно“, казва стратегът от Societe Generale Албърт Едуардс.

Председателят на Фед Джером Пауъл коментира пред Конгреса наскоро, че централните банкери ще „държат главите си наведени и ще си вършат работата“ преди изборите.

В Европа положението не е розово. Германия е в рецесия, Великобритания едва мърда след рецесия, а останалите страни отчитат някакъв растеж най-вече благодарение на неочаквано силните данни от Южна Европа - традиционно слабо място на еврозоната.

Остава твърде несигурно дали намаляването на лихвените проценти може да приключи през 2024 г. или 2025 г. Централните банкери обаче изглеждат уверени, че ултраниските лихвени проценти – отрицателни в някои случаи, няма да се върнат скоро. Всъщност някои твърдят, че светът преминава през толкова дълбоки промени, че историческият низходящ тренд на така наречения неутрален курс, който нито стимулира, нито забавя растежа, може да се обърне.

Изключителните инвестиционни нужди, произтичащи от структурни предизвикателства, свързани с климатичния преход, цифровата трансформация и геополитическите промени, могат да имат трайно положително въздействие върху естествения лихвен процент, смята членът на изпълнителния съвет на ЕЦБ Изабел Шнабел.