Третият кандидат в изборите за президент на САЩ е икономиката

Вицепрезидентът Камала Харис и бившият президент Доналд Тръмп излизат един срещу друг във вота за президент на САЩ във вторник. Има обаче трети основен играч в изборите – икономиката, която оформи наратива и на двете кампании и държи надпреварата оспорвана.

Как обаче икономиката може да повлияе на резултатите не е толкова ясно, пише Wall Street Journal. От една страна, тя расте стабилно, генерирайки милиони нови работни места и повишавайки заплащането. От друга, цените са много по-високи, отколкото когато Джо Байдън пое поста, а жилищата са по-малко достъпни, и тези фактори натежават върху настроението на американците.

Харис не акцентира толкова много върху данните за работните места и растежа, както Байдън, като вместо това фокусира посланието си върху това, което нарича „икономика на възможностите“. Тръмп заяви, че ще наложи серия от намаления на данъците и мита, обрисувайки по-мрачна картина за икономиката. През уикенда той предупреди, че победа на Харис ще доведе до „икономическа депресия в стил 1929 г.“

Американците дават на икономиката ниска оценка по време на администрацията на Байдън в резултат на разочарованието от цените. Тук обаче също има силно партийно разделение. Потребителските проучвания на University of Michigan показват, че републиканците оценяват икономиката като по-лоша дори от времето, когато пандемията удари през последната година на президентството на Тръмп. Демократите я оценяват като по-добра, отколкото когато и да е било по време на мандата на Тръмп.

Въпреки тези оценки това, което хората правят с портфейлите си, разказва друга история. Миналата седмица Министерство на търговията отчете, че коригирани спрямо инфлацията потребителските разходи са се повишили с 3% през третото тримесечие на годишна база. По време на първите три години на администрацията на Тръмп, преди пандемията, разходите растяха с годишен темп от 2,6%.

Взаимодействието между стабилния растеж и високите цени може да е основна причина, поради която социологическите проучвания показват, че изборите ще се решат с фотофиниш. Това се вижда и в дългогодишен модел за прогнозиране на президентските избори, който икономистът от Университета Йейл Рей Феър разработва за първи път през 70-те години на миналия век. Преглеждайки данни от началото на 1900 г., той установява, че три икономически променливи са се справили добре с прогнозирането на президентския вот.

Първата е темпът на нарастване на реалния брутен вътрешен продукт (БВП) на глава от населението през трите тримесечия преди изборите. Колкото по-голям растеж е постигнала икономиката през годината на изборите, толкова по-добре е за кандидата на действащата партия.

БВП на глава от населението е нараснал с 2% през първите три тримесечия на тази година – най-добрият темп отпреди изборите, откакто президентът Джордж Буш-младши спечели втори мандат през 2004 г. БВП на глава от населението се е разраснал дори с 2,8% през целия мандат на Байдън до третото тримесечие – най-добрият темп от времето на президента Линдън Джонсън, но работата на Феър предполага, че избирателите се фокусират върху най-скорошното представяне на икономиката.

Силата на показателя в прогнозирането на вота е отражение на това как, когато той се увеличава силно, други неща като ръстът на заетостта и заплащането също обикновено се справят добре.

Работата на Феър обаче показва, че избирателите явно имат по-дълга памет за инфлацията, отколкото за икономическия растеж. Втората променлива в неговия модел са промените в показател за инфлацията, наречен ценови индекс на БВП. Феър открива, че ценовите промени в рамките на целия президентски мандат са тези, които имат значение. Колкото повече са се увеличили цените, толкова по-лошо е това за действащата партия. Индексът се е е разширил с годишен темп от 4,5% през първите 15 тримесечия на мандата на Байдън – най-бързият темп от първия мандат на Роналд Рейгън.

Дългата памет на избирателите към инфлацията се вижда ясно тази година. Гневът около острите повишения на цените, които се появиха в началото на президентството на Байдън, се запазва, макар че инфлацията се охлажда. И остава въпреки че икономическите анализи на данните на Министерството на труда показват, че заплатите на повечето работници са се повишили повече от цените.

Последната променлива в модела на Феър е това, което нарича „тримесечия на добри новини“ – броят на тримесечията по време на президентския мандат, в които ръстът на БВП на глава от населението е надвишил 3,2%. Има четири такива по време на администрацията на Байдън. При Тръмп преди изборите през 2020 г. е имало три.

Въз основа на тези три икономически променливи, плюс някои неикономически мерки като колко дълго партията на президента е била на власт, моделът на Феър прогнозира, че Харнис ще получи 49,5% от гласовете, а Тръмп – 50,5%, от гласовете за двете партии. С други думи, точно както и социалистическите проучвания показват – почти равностойна надпревара.

Това не означава, че реалните резултати задължително ще изглеждат равностойни. Моделът на Феър не включва никакви неикономически въпроси, които могат да мотивират избирателите, или колко ефективни са били кампаниите в усилията си.

Всъщност моделът генерира по-големи от обичайното грешки през предишните два президентски вота, макар и в обратната посока на проучванията. Той прогнозира, че Тръмп ще получи по-голямата част от гласовете за двете партии през 2016 г. вместо кандидата на демократите Хилъри Клинтън, която въпреки това изгуби вота на Избирателната комисия. Моделът е показал още, че Тръмп печели разпределението на гласовете през 2020 г., докато проучванията показаха, че Байдън ще спечели по-силно, отколкото в действителност.

Освен това моментната картина на икономиката, която хората взимат със себе си в кабините за гласуване, винаги може да се промени по начини, които нито един модел не може да улови. Докладът за заетостта от петък показа, че през миналия месец в САЩ са били създадени едва 12 хил. работни места. Тази цифра е силно изкривена от загубата на работни места вследствие на ураганите „Хелийн“ и „Милтън“, както и от стачката на Boeing. Но хората, които четат само заглавията, може да се чувстват малко по-угрижени.

А може и да заредят колата си с бензин до горе във вторник и да стигнат до друго заключение. По данни на ААА в понеделник галон бензин е струвал средно 3,10 долара за галон (3,78 л) в сравнение с 3,43 долара преди година и 5,02 долара през юни 2022 г. Бензинът оказва силно влияние върху мнението на хората за инфлацията: той се купува често, а цената му е изписана на големи табели.

Независимо дали ще спечели Харис, или Тръмп, възможно ще е да посочим икономиката и да правдиво да кажем: „Ето защо“. Но и тази причина няма да бъде единствената.