Как се отразяват на България геополитическите катаклизми, остава ли Централна и Източна Европа анклав на сигурността по отношение на икономическия растеж, какви са рисковете пред икономическото възстановяване у нас и в кои сектори се увеличава най-силно броят на клиентите, за които е проблем да събират вземанията си? Отговорите на тези и други въпроси потърсихме от управителя на компанията за кредитно застраховане, бизнес информация и събиране на вземания "Кофас България" Пламен Димитров.
– Г-н Димитров, в началото на тази година казахте, че ще запомним 2023 г. с рекордните фалити в бизнеса. Какви са тенденциите през тази година?
– Да, прогнозите ни за висок брой фалити през 2023 г. се потвърдиха. Всяка година през април "Кофас" провежда проучване за нивата на неплатежоспособност в Централна и Източна Европа, включително и България. За 2023 г. наблюдаваме спад на българските фалити с 10,53% спрямо предходната година, което ни прави едно от малкото изключения в региона.
Въпреки това ситуацията далеч не е стабилна. Смятаме, че реалният брой на компаниите, които не могат да изпълнят задълженията си, всъщност може би дори се е увеличил, тъй като много предприятия избягват процедурата по несъстоятелност, предпочитайки да преустановят дейността си или да продадат активите си.
Засега е рано да прогнозираме тенденциите за 2024 г., но България вероятно ще следва общоевропейските тенденции, при които неплатежоспособността остава висока, над нивата от периода преди COVID.
Снимка: Кофас България
Пламен Димитров е управител на застрахователната компания „Кофас“ в България от 2019 година насам. Той има над 15 години опит в банковия сектор, като през последните четири от тях е бил директор на отдел „Корпоративни клиенти“ в Райфайзенбанк (България). Започва кариерата си в ОББ като специалист микрокредити. През 2004 година постъпва в Райфайзенбанк, където е специалист по малки и средни предприятия, а след това става управител на клон на банката.
Пламен Димитров има магистърска степен по Икономика на търговията от Университета за национално и световно стопанство в София, както и успешно защитен MBA от един от най-престижните университети в Югоизточна Европа - Cotrugli Business School (Хърватия).
– Как се отразяват на България геополитическите катаклизми – от Украйна до Близкия изток, по-трудно ли става за търговията, основана на съюзи?
– Войните в Източна Европа и Близкия изток оказват силно негативно влияние върху нашата икономика. Войната между Русия и Украйна, започнала преди две години, нанесе трайни последици както за българската, така и за европейската икономика, включително недостиг на суровини, прекъснати вериги за доставки и криза с енергията. Тези проблеми са особено тежки за страни като България, където индустрията е зависима от вносни суровини и готови продукти.
Войната в Близкия изток също носи сериозни рискове за Европа, като основният проблем би бил възможно блокиране на Ормузкия проток. Това би застрашило доставките на петрол и втечнен природен газ (LNG), поставяйки под риск бизнеса не само в Европа, но и в световен мащаб.
– Преди време посочихте, че Централна и Източна Европа се оказва анклав на сигурността на фона на останалите региони в света, що се отнася до икономически растеж. Все още ли смятате, че регионът се развива по свои правила?
– Все още смятаме, че ЦИЕ се отличава със стабилност спрямо други световни икономики, като тази на Германия, където икономическото забавяне е силно осезаемо. Според последния ни анализ има тенденция на спад в инфлацията, но тя продължава да е пречка за икономическото възстановяване в България и региона. Очакваме обаче ниско ниво на инвестиции през следващата година, което ще задържи икономическия растеж на сравнително скромно ниво. Прогнозата ни за България е ръст на БВП от 2% за 2024 г., което е в синхрон с очакваните показатели за други страни в региона, като Румъния, Чехия и Словакия.
– Пренасочва ли се българският бизнес към нови търговски партньори заради рецесията в Германия?
– Германската икономика е подложена на сериозен натиск поради високите енергийни разходи, което създава трудности за българския експорт. Секторите, ориентирани към германския пазар, като автомобилостроене и производството на машини, са особено уязвими. Германската индустрия изпитва сериозни затруднения да се конкурира с производителите от Азия и Близкия изток, където енергийните разходи са по-ниски. Макар някои компании да търсят нови пазари, процесът е бавен и изисква значителни усилия и ресурси. На този етап българският бизнес все още разчита основно на пазарите в Западна Европа, и особено на Германия.
– Има ли наистина икономическо възстановяване в България и какви сигнали за това дава бизнесът? Какви рискове го съпътстват?
– Въпреки положителните сигнали за инфлацията пълно икономическо възстановяване едва ли ще бъде постигнато скоро поради очакваното ниско ниво на инвестиции през следващите 12 месеца. Прогнозата ни е БВП на България да нарасне с 2,8% през 2025 г., което е стабилен, но умерен резултат на фона на политическата нестабилност в страната.
Най-големите рискове за икономиката ни през 2024 г. ще бъдат в секторите на леката промишленост, строителството и транспорта, където компаниите изпитват сериозни трудности заради високите разходи за материали и ниските маржове на печалба.
– От гледна точка на вашия бизнес увеличават ли се клиентите, за които е проблем да събират вземанията си?
– Да, през последните години наблюдаваме значително увеличение на просрочените плащания. Секторите с най-сериозни затруднения са транспортът и строителството, където компаниите често изпадат в неплатежоспособност поради ниска ликвидност. Увеличените разходи за съдебни процедури също представляват пречка, тъй като един процес може да отнеме години, а невинаги води до успешното обезщетение на кредиторите.
– По какъв начин вашата експертиза помага на клиентите да се ориентират в тази несигурна и променлива среда?
– В "Кофас" предлагаме не само застраховка на вземанията, но и стратегии за превенция на кредитния риск. Чрез задълбочени анализи и оценки на платежоспособността на партньорите на нашите клиенти можем значително да смекчим риска от неплащане. Постоянният мониторинг на финансовите показатели и глобалната мрежа на "Кофас" ни позволяват своевременно да предоставим ключова информация, която помага на клиентите ни да вземат информирани решения и да адаптират стратегията си към динамичната икономическа среда.


Филип Буков няма да получи хонорар като водещ на концерта за Деня на Варна
Предлагат родните нацисти да чистят улиците във Варна, както непалците
Спипаха петима във Варна и региона с наркотици
16-та клубна изложба на Модел клуб – Варна представя впечатляващи макети
Йотова: Бъдещето на младите хора зависи от нашата отговорност към тях
Почина Хироши Окуда, който настояваше Toyota да направи Prius и RAV4
Руското черноморско пристанище Новоросийск гори, показват данни на НАСА
Н. Вълканов: „Справедливата цена“ - риск за избора на потребителя
Трафикът по река Рейн на практика е спрян заради рекордната суша
Римейк на Тито: Вучич показа, че може да има добри връзки и с Киев, и с Москва
Mercedes-AMG готви чудовищен SUV с над 1100 конски сили
Производител на трактори постави рекорд за скорост
Skoda остави Octavia без ръчни скорости на основен пазар
Toyota призна: Не можем да се сравняваме по цени с китайците
Реглажът на преден и заден мост – малка настройка с голямо значение за безопасността
Средната заплата в България достигна 1444 евро
Магия на свещи: Боби Вълчев с джаз спектакъл в Античния театър
Митрофанова се надява на нормален диалог между България и Русия
Филип Буков отказал хонорар за празничния концерт на Варна
преди 1 година ГАРАHТИРАHO: Зa 21 дни щe пpaвитe жecтoк CEKC като пopнoзвeзда - ще увeличите тpайно пeниcа си със 7 см и ще започнете да получавате еpeкция за 3 секунди и твъpдa кaто cтомaнa, кoлкoтo дълго иcкaте!---- https://cia.sh/stilmen отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 1 година Пълно икономическо възстановяване и непробиваема стабилност на държавата са възможни само с прилагането на методи като например Алтернативния Монетарен Механизъм "Зелен Трилионен Фонд" - green-trillion.alle.bg , за неограничено грантово, извнбюджетно, извънбанково, извъневрофондово финасиране на крупни инвестиционни обекти, на иновационни технологии, бизнеси, стартъпи, социални програми. Дотогава ще продължаваме се гърчим безкрайно в агонията на недоимъка. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 1 година Прави приятно впечатление, че все по-често ни поставят диагноза в едно с Румъния, Словакия и Чехия. Очевидно Унгария изпада от влакчето и се забатачва все повече, но това е друга тема. отговор Сигнализирай за неуместен коментар