БНБ: България ще изпълни конвергентния критерий за ценова стабилност през януари

Растежът на реалния брутен вътрешен продукт (БВП) на България да се ускори от 2,3% през 2024 г. до 2,5% през 2025 г. и до 3% през 2026 г., показват прогнозите на Българската народна банка въз основа на основни макроикономически показатели, изготвени към 15 януари 2025 г. и включени в периодичното издание „Макроикономическа прогноза“, декември 2024 г. Динамиката на растежа ще се определя главно от прогнозираното преминаване на инвестициите и на износа на стоки и услуги от спад през миналата година към растеж.

Намалено търсене на български стоки

Според допусканията за развитието на глобалната икономическа активност и търговия растежът на външното търсене за български стоки и услуги ще бъде по-нисък спрямо заложеното в макроикономическата прогноза на БНБ от ноември 2024 г. през целия прогнозен период. Това се дължи най-вече на влошаването на икономическите перспективи пред основните търговски партньори на България от еврозоната, в резултат на което растежът на външното търсене ще остане нисък в исторически план, като се очаква да възлезе на 1,3% през 2024 г. и да се ускори до 2,9% през 2025 г. и до 3,4% през 2026 г.

Очакванията на пазарните участници за цените в евро на енергийните суровини на международните пазари през 2025 г. са те да се понижат, главно по линия на петрола, докато цените на природния газ и електроенергията се очаква да останат по-високи спрямо миналата година. В техническите допускания се предполага съществено повишение на цените в евро на неенергийните суровини на международните пазари през 2025 г., което ще бъде най-силно изразено при селскостопанските суровини и определени групи хранителни продукти, се посочва в изданието на БНБ.

В резултат на това се очаква претеглените по значимост за международната търговия на България цени на суровините в евро да нараснат с темпове от малко над 4% през тази година и с между 2% и 2,6% догодина.

По данни на централната банка растежът на реалния БВП на България през 2024 г. ще възлезе на 2,3%, което ще се определя най-вече от нарастването на разходите за крайно потребление и положителния принос на запасите, а инвестициите в основен капитал и нетният износ ще са допринесли отрицателно за изменението на икономическата активност.

Растежът на реалния БВП през тази година и догодина ще се определя главно от прогнозираното преминаване на инвестициите и на износа на стоки и услуги от спад през миналата година към растеж в прогнозния хоризонт.

Очакванията са частното потребление да нараства с високи темпове през периода 2024–2026 г. и да допринесе най-много за ръста на БВП, което е в съответствие с прогнозираното увеличение на заетостта и на реалния разполагаем доход на домакинствата.

Инфлация под контрол

Очаква се годишната инфлация, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), да се ускори до 3,5% в края на 2025 г. (спрямо 2,1% в края на 2024 г.), а средногодишната инфлация да възлезе на 3,3% (2,6% през 2024 г.), очакват в БНБ.

На базата на текущата прогноза за инфлацията в България и на последната прогноза на Европейската комисия за инфлацията в останалите държави членки на ЕС прогнозите са България да изпълни конвергентния критерий за ценова стабилност през януари 2025 г. и да продължи да го изпълнява през остатъка от годината.

Основните групи, които ще допринасят за ускоряването на инфлацията, са храните, стоките и услугите с административно определяни цени и тютюневите изделия, които заедно с групата на услугите се очаква да имат най-висок положителен принос за общата инфлация в края на тази година.

Прогнозираното нарастване на разходите за труд и силното потребителско търсене ще да продължат да оказват проинфлационен натиск в средносрочен план. Според прогнозата годишната инфлация в края на 2026 г. ще се забави до 2,1%, което ще се дължи най-вече на групите на храните и стоките и услугите с административно определяни цени, докато инфлацията при услугите ще се запази на ниво, близо до това от 2024 г.

  Прогноза за отклонение на средногодишната инфлация в България от критерия за ценова стабилност

Източници: НСИ, Евростат, изчисления на БНБ.

Рискове за икономическия растеж

Рисковете пред прогнозата за растежа на реалния БВП се оценяват като балансирани за миналата година, докато за 2025 г. и 2026 г. преобладават рискове за реализиране на по-нисък растеж спрямо този в базисния сценарий с оглед на продължаващите глобални геополитически конфликти и наличието на ограничения със структурен характер в икономиките на някои от основните търговски партньори на България.

Значителен вътрешен риск за реализиране на по-ниска икономическа активност произтича от вероятността за по-бавно от заложеното в базисния сценарий допускане за изпълнение на инвестиционни проекти, финансирани както с национални средства, така и със средства от ЕС. Съществуват и рискове за реализиране на по-висока и устойчива инфлация в България, което е предпоставка за по-ограничен растеж на частното потребление.

При прогнозата за инфлацията преобладават рисковете за реализиране на по-висок растеж на потребителските цени спрямо базисния сценарий за целия прогнозен период при по-високи международни цени на енергийните суровини спрямо заложените в базисния сценарий технически допускания. Заплахата идва и от потенциално, по-голямо от очакваното нарастване на административно определяните цени в България.

Евентуалното по-бързо и силно пренасяне от страна на фирмите на прогнозирания растеж на разходите за труд върху крайните потребителски цени също представлява риск за реализиране на по-висока инфлация. Фактори, които биха могли да доведат до по-ниска от прогнозираната инфлация, са потенциалното изменение или отпадане на заложени в базисния сценарий на прогнозата мерки на държавни институции, които имат пряк ефект върху потребителските цени в страната.