Президентът на Чехия: Ще изостанем, ако не приемем еврото

Чешкият президент Петър Павел призова страната да приеме еврото като начин да подпомогне търговията и да избегне изключването си от ключови решения, вземани от членовете на валутния съюз.

Тъй като икономиката на Чехия вече е дълбоко интегрирана с еврозоната, политическата и обществена опозиция срещу преминаването към друга валута е „емоционална и ирационална“, изтъква Павел в интервю за Bloomberg.

Според него ползите от запазването на кроната и независимата парична политика са ограничени.

„Има ясна логика в това да приемем еврото възможно най-бързо, защото повечето от нашите експортно ориентирани компании вече работят с евро ежедневно“, заяви Павел от Прага. „Не искаме да изоставаме“, добавя той.

63-годишният чешки държавен глава коментира приемането на еврото само ден след като управителят на централната банка на страната Алеш Михл заяви, че кроната помага в борбата с инфлацията, като поддържа по-високи лихвени проценти, отколкото в страните от еврозоната.

Макар че износителите от години настояват за присъединяване към еврозоната, проучванията на общественото мнение показват, че поне половината от чешките избиратели са против това.

Тъй като двете най-големи партии в чешкия парламент се противопоставят на промяната, Павел заяви, че процесът на присъединяване е малко вероятно да започне скоро.

Въпреки това той казва, че ще продължи да се опитва да популяризира каузата и да дава за пример успешното приемане на еврото в други страни от Източна Европа, например Словакия и Хърватия.

„Рано или късно, вярвам, че рационални причини ще ни доведат до приемането на еврото“, изтъква Павел. „Но това ще отнеме известно време“.

Еврото не успя да набере популярност в Чехия, една от най-големите страни на прага на еврозоната, въпреки че блокът постепенно се разширява на изток с обещание за стабилност и стимулиране на икономическия растеж.

Миналата седмица България получи разрешение да премине към еврото през 2026 г., което е ключов момент за страната, припомня Bloomberg. България, която започна да работи за приемане на еврото преди почти две десетилетия, ще последва Хърватия и други по-малки страни членки като прибалтийските републики и Словакия.

Европейски представители виждат заплахата от световни търговски войни като възможност да се засили международната роля на еврото, но поради разхлабените фискални политики и спомените за гръцката дългова криза някои източни страни членки на ЕС не могат или не искат да се откажат от националните си валути.

Чехия се откроява в тази група с ключовите си промишлени отрасли, които вече са силно интегрирани в еврозоната, както и защото е напът да изпълни повечето от критериите. Страната насочва две трети от износа си към еврозоната, има едно от от най-ниските нива на дългове в ЕС спрямо размера на икономиката, бюджетен дефицит под границата на блока и инфлация близо до целевото равнище от 2%.