Новата революция във Франция: работи повече, печели по-малко

Тази седмица в бирариите във Франция има само една тема за разговор – предложението на премиера Франсоа Байру да отмени два от трите официални празника през май, за да овладее нарастващия бюджетен дефицит. В страната на 35-часова работна седмица това е равносилно на държавна измяна. Повечето хора изглежда са недоволни, профсъюзите го нарекоха обявяване на война, а крайната десница - провокация, пише Лионел Лоран за Bloomberg.

Възмущението е малко преувеличено. Отмяната на два официални празника ще остави французите с девет, което може и да изглежда като развитие в положителна посока, докато не добавите 25-те им дни платен отпуск, което поставя Франция почти на нивото на Испания. (И няма нужда да споменаваме допълнителните дни, които много служители в частния сектор получават за работа над 35 часа.) И макар да имаше голямо недоволство от определението на Байру на месец май като сирене грюер – пълен с дупки, то всъщност е вярно. Франция е страна, където календарът е като судоку пъзел, в който трябва да се намери идеалната комбинация от празници и отпуски. Тази година беше възможно стратегически да се разположат пет дни отпуска и да се получат 32 почивни дни.

Нивата на заетост по възрастови групи показват, че Франция изостава от другите страни въпреки реформите. Графика: Bloomberg LP

Но дори и тази идея да оцелее след острата политическа реакция, в нея има два проблема. Единият е, че от гледна точка на извеждането на френската икономика от стагнация, тя е незначителна. Теоретично би добавила около 4,2 млрд. евро към държавната хазна, което се равнява на около 10% от икономиите, които правителството планира за следващата година. Другият е, че това е равносилно на повече работа за по-малко пари за разлика от философията „работи повече, за да печелиш повече“, която президентът Еманюел Макрон изтъкваше, когато беше избран за първи път. Служителите няма да получат допълнително заплащане за месеца, като в същото време ще бъдат подложени на други мерки за затягане на коланите, които правителството е подготвило. Това е временна мярка, а не структурна реформа.

А структурните реформи са тъкмо това, от което Франция се нуждае, за да предотврати опасността социалният ѝ модел да излезе от релси. Макар да е невярно да се твърди, че Франция е новата Гърция, тя е сред страните с най-високи равнища на дълг и дефицит в еврозоната и е сред страните с най-ниски темпове на растеж (макар че изпреварва Германия). Нейната „отворена“ икономика е под дългосрочен натиск от демографския спад и слабата производителност. И макар че последните реформи са в правилната посока, дори Макрон се върна към старите си навици, като харчи много по време на криза, но не успява да намали разходите, когато бурята утихне. Това затруднява в дългосрочен план инвестициите в уменията, технологията и инфраструктурата, които са от ключово значение в подкрепа на дългосрочния просперитет.

Вместо да използва езика на домакинство, което живее над възможностите си – това само ще задълбочи парламентарните спорове за облагане на богатите и свиване на държавата, администрацията на Макрон би трябвало да говори повече за ценните ресурси, които остават неизползвани. Това включва привличането на повече хора на работа, а не отнемането на два допълнителни дни от тези, които вече работят. Данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) показват, че общата заетост във Франция от 69% все още е под средната – запълването на тази празнина би могло да доведе до увеличение на брутния вътрешен продукт с до 10%, счита икономистът от Natixis Патрик Артюс. Повече работни места за по-възрастните служители, привличане на повече жени на пазара на труда и интелигентен подход към имиграцията биха спомогнали за растежа, биха компенсирали демографското предизвикателство с вълната от пенсиониране на поколението на бейби бумърите и биха намалили натиска върху публичните финанси. Данъчната тежест върху служителите вече подкопава способността на компаниите да повишават заплатите.

Това очевидно няма да сложи край на взаимните нападки в едно разделено общество. Нито ще доведе до внезапен ръст на производителността, освен ако стартиращи компании в областта на изкуствения интелект като Mistral не постигнат неочакван пробив. Но ако целта е да се запази френският и европейският начин на живот в период на забавяне на растежа, има по-добри начини да се постигне това от пренарязването на сиренето грюер с официални празници.