Коя европейска държава губи най-много пари от работнически стачки?

Защо голяма част от цената никога не се плаща?

Франция предлага най-сигурните данни по този въпрос, защото нейните статистици са измервали ефекта от стачките вече няколко пъти. Централната банка на Франция изчислява, че стачките за пенсионната реформа от март и април 2023 г. са намалили френския икономически растеж с около 0,1 процентни пункта през първото тримесечие на същата година. През второто тримесечие е установено наваксване с около 0,1 процентни пункта. С други думи, по-голямата част от загубената активност се възстановява в рамките на три месеца.

Централната банка на страната отбелязва, че това съответства на данните на френската статистическа служба INSEE, която изчислява, че стачките от пролетта на 2018 г. са намалили БВП с около 0,1 процентни пункта.

Причината е проста: стачката не е като пожар, който унищожава стоки. Товарът все пак се превозва, прегледът в болницата се пренасрочва и фабриката работи с допълнителна смяна през следващата седмица.

Някои загуби обаче са постоянни и се отразяват на конкретни хора. Стачкуващите губят дневното си заплащане. Правителствата губят данъка върху дейност, която никога не се е реализирала. Авиокомпаниите и хотелите не могат да си върнат отменен полет или празна стая.

Рискът от повторението

Белгия показва какво се случва, когато стачките престанат да бъдат еднократни събития. Страната е загубила 1 354 845 работни дни поради стачки през 2025 г., или 313 дни на всеки 1000 служители. Това подобрява предишния рекорд от 299 дни, поставен през 1993 г.

В Нидерландия 23 стачки са стрували почти 60 000 работни дни през 2025 г., показват данни на статистическата служба на страната.

В Германия Институтът за икономически и социални изследвания (WSI) изчислява, че през 2025 г. са загубени около 645 000 дни, което е под дългосрочната тенденция, в икономика, почти седем пъти по-голяма от тази на Белгия.

Един ден на стачка бързо се компенсира, но стачките, които се провеждат всеки месец, оставят траен отпечатък върху икономиката.

Електропреносната мрежа като фактор

Испания има необичаен начин за измерване на броя на стачкуващите: потреблението на електроенергия.

По време на общата стачка през ноември 2012 г. Министерството на вътрешните работи посочва, че рано сутринта търсенето на електроенергия е било с 11,4% под нормалното за това време на деня, използвайки данни от мрежовия оператор Red Electrica. По време на стачката през март 2012 г. спадът в същия час е бил 15,4%.

Бавната реакция на инвеститорите

Засега фондовите борси не изглеждат притеснени. Испанският индекс IBEX 35 приключи сесията в понеделник на ниво от 19 742,5 пункта, като от началото на годината той е нагоре с 14,1%.

Компаниите, които са били най-силно застрашени от стачка, се справят дори по-добре от това. Акциите на Melia Hotels International, една от най-големите хотелски вериги в Испания, са поскъпнали с 38% от началото на годината. Цената на книжата на Aena, която управлява повечето летища в Испания, е нараснала с 21%.

За инвеститорите един ден на стачка е като буря, която забавя полети с един ден. Белгия очертава другата възможност: стачки, които толкова много зачестяват, че се превръщат в постоянна характеристика на икономиката.

За Испания цената на стачката в сряда ще се измерва в загубени часове. Дали по-широката протестна вълна ще промени нещо, ще се реши на изборите на 29 ноември.