Митът за западния упадък

Идеализирайки своята страна, както само един имигрант би могъл, Франк Капра (американски кинорежисьор от сицилиански произход – бел. прев.) беше естественият избор. Поръчката: поредица от пропагандни филми за укрепване на обществената подкрепа в САЩ за Втората световна война. „Продуцентът“: бъдещият спасител на опустошената Западна Европа генерал Джордж Маршал. Заглавието? „Защо се бием?“

Помислете за съдържащата се несигурност тук, пише основният политически колумнист на Financial Times Джанан Ганеш. Идеята, че на западните общества им липсва военна тъкан, е толкова примамлива, че терзае лидерите на самия Запад. И това е след като Пърл Харбър накара хората да се редят на опашки за доброволци.

Сигурен съм, че един финансист, използващ контрираща стратегия, ще настоява, че ако погледнете от определен ъгъл правилните геопространствени данни, коригирайки медийните пристрастия, инвазията в Украйна върви добре. Засега обаче изглежда, че Кремъл залага твърде много на упадъка на Запада. Нито съпротивата на терен, нито устойчивостта на нейните спонсори в демократичния свят бяха очаквани. За утеха, Русия има богата историческа компания. Терористичните духовници, безбожните марксисти и другите врагове на Запада, или „оксиденталисти“, имат малко общи вярвания. Но едното е, че свободните общества имат вродена слабост: нещо като склонност към безсилие. За разлика от тези врагове, тази мантра оцеля.

Не претендирам, че средностатистическият западняк е чел философите Хюм и Спиноза, пише Ганеш. Дори не претендирам, че те се занимават с такива абстракции като „Запада“. Но има начин на живот - свързан с личната автономия - за който хората последователно са понасяли трудности, включително и  кръвна цена. Да вярваш в противното не е просто лош анализ. Това води до повече конфликти, отколкото биха могли да съществуват иначе.

Анализаторите на Кремъл казват, че Владимир Путин е възприел оттеглянето на САЩ от Афганистан миналата година като доказателство за западната дилетанщина. Оттам имаше малка крачка до тестването на волята на Запада в Украйна. Но американските сили в Афганистан бяха там 20 години. Каквато и да беше мисията им - технически неподходяща, културно неразбираща - тя не беше декадентска.

Колко кланета предизвика това погрешно схващане за Запада? Японската империя не можеше да повярва, че отшелническата република, каквато беше Америка тогава, ще изпрати въоръжени сили на 5000 мили заради един позорен ден (нападението над Пърл Харбър – бел. прев.) (И помнете, никога не си тръгна.) Кайзерът през 1914 г. и Саддам Хюсеин през 1990 г. направиха подобни оценки на либералния нрав. Но не от суета или мачизъм Западът трябва да настоява за признаване на бойния си хъс, а заради предотвратяването на битката.

Не обвинявайте оксиденталистите, че поставят под въпрос характерът на едно общество с един смехотворен комфорт. Ние, които живеем тук, също не го разбираме, поради което тезата за упадъка ни преследва с интуитивната си правдоподобност. Културата, която създаде епохата на джаза, не би трябвало да може да превземе и задържи Гуадалканал (остров от Соломоновите, където се е състояла тихоокеанска битка между Съюзниците и Япония по време на Втората световна война с хиляди загинали и от двете страни - бел. прев.) Всеки месец очаквам да видя изтощението на Запада по отношение на Украйна, пише Ганаш. Но всеки месец подкрепата продължава. 70% от германците казват, че високите цени на бензина няма да подкопаят волята им.

Защо? Мисля, че вечната грешка е да се бърка същността на либерализма (която е склонна към компромиси) с привързаността на хората към него (която далеч не подлежи на компромис). Либерализмът е разпилян като съдържание. Той няма единна представа за добрия живот, а по-скоро позволява на конкуренти такива да го преследват в рамките на правилата. Ако кажа например „социалистическа архитектура“, вие си представяте нещо конкретно и праволинейно. А каква е либералната архитектура? В исляма има правила относно секса и храненето, но либералът може да бъде безбрачен или разпуснат, веган или редовно да ходи на църква.

Оксиденталистите не могат да повярват, че кредо, което постановява толкова малко откъм истина, би вдъхновило отдаденост. Но ние все още сме тук, а толкова много от тях ги няма. Исторически нещата са ясни: възможно е да бъдете отдадени на политическа система, която сама по себе си отрича отдадеността. Познаването на ужасните алтернативи помага. В крайна сметка, колкото и да беше разбуждаща, работата на Капра бе само за местна консумация. Другата страна все още се чуди защо се бием.