Единството на ЕС за санкциите срещу Русия се разклаща заради икономиката

Единството на Европейския съюз (ЕС) по отношение на санкциите срещу Русия се разколебава, тъй като тревогите за въздействието им върху спъващата се икономика на Европа отслабват решимостта Москва да бъде наказана заради войната в Украйна.

Лидерите на ЕС договориха девети пакет санкции срещу Русия миналата седмица, но преговорите не протекоха гладко. Полша и Прибалтийските държави, съседни на Русия, водеха кампания за по-строги мерки, докато западни държави, сред които и Германия, са по-колебливи, пише Ройтерс, като се позовава на дипломатически източник.

Някои, като Белгия и Гърция, както и Унгария, която все още разчита в голяма степен на вноса на руски енергоносители, са се отказали от по-нататъшни мерки, посочва източникът на информационната агенция.

„Става все по-трудно да се наложат санкции, които да засегнат достатъчно силно Русия, без прекомерни съпътстващи щети за ЕС“, коментира говорител на белгийското правителство преди сделката на срещата на върха на лидерите на ЕС.

След като Русия нахлу в Украйна през февруари и постави началото на най-големия конфликт в Европа след Втората световна война, Европейският съюз показа единен фронт и отговори с бързи стъпки срещу Русия – нещо необичайно за 27-членния блок, където противоположните гласове често превръщат дебатите в маратонски срещи.

ЕС наложи санкции на редица компании и руски физически лица, полетите бяха спрени, а бизнесът на някои руски банки – забранен.

Намирането на общ език обаче става сложна задача. След разговорите миналата седмица литовският външен министър Габриелиус Ландсбергис описа последната сделка за санкции като „пропусната възможност“. Според него е разочароващо, че държавите от ЕС прекарват повече време в обсъждане на изключения, отколкото на по-строги стъпки.

Последните мерки са насочени срещу субекти, свързани с руската армия. Има ограничения за дроновете и се замразяват активите на две руски банки, наред с други мерки.

По време на разговорите обаче се усеща осезаемо напрежение. Литва и няколко други страни са се противопоставили на опитите за освобождаване на някои руски олигарси от санкции – най-вече такива с бизнес в производството и износа на торове.

Полша и Прибалтийските държави, които са по-близо до фронтовата линия, разпространиха през последните седмици предложение за по-мащабни санкции, включително за руския газ и ядрената индустрия, и се противопоставят на изключения, като например за продажбите на руска стомана и диаманти.

Някои страни от тази група настояват „Газпромбанк“, чрез която се осъществяват енергийните плащания за Русия, също да бъде санкционирана, коментира източникът на Ройтерс. По думите му много други страни не са съгласни, но въпросът ще продължи да се обсъжда през 2023 г.

За някои европейски политици, като тези от Полша, която е изправена пред боеве на прага си, колебанието на други държави да подкрепят по-строги стъпки е разочароващо. "Ние ще поискаме Германия да промени политиката си. Не е честно Германия да разчита на Полша да я защити от заплахата от война", коментира Радослав Сикорски, бивш външен министър на Полша и сега член на Европейския парламент. "Само защото си по-богат и по-голям не означава, че винаги си прав“, допълва той.

Русия твърди, че санкциите са ударили Запада с бумеранг и са ускорили инфлацията заради резкия ръст на цените на енергията. Москва твърди, че собствената ѝ икономика е устойчива на мерките.

Междувременно съществуващите мерки на ЕС не винаги са устойчиви. ЕС наложи таван на цените на доставките на руски петрол по море, но приходи продължават да текат към Русия, защото продажбите и без това са под това ниво.

Таванът беше обявен като допълнително наказание за Русия, но някои официални лица казват, че основното въздействие е да се смекчат собствените ограничения на блока върху търговията с петрол, тъй като при условие че цената остане под тавана, европейските застрахователи могат да поемат руските доставки.

Горната граница на тавана, която е предназначена да приведе политиките на ЕС към тези на САЩ, беше коригирана в знак на уважение към Гърция и Кипър, които имат големи танкерни флотилии, допълват източници на Ройтерс.

„Сега сме внимателни със санкциите, за да не стигнем толкова далеч, че да навредим тотално на европейската икономика“, коментира Едита Хрда, посланик в Европейския съюз на Чехия, която е председател на ЕС до края на годината.

„Ако предприемем определени стъпки срещу Русия, това може да коства работата на някои политически лидери. Трябва да дадем време на страните да се приспособят. Нуждаем се от просперираща Европа, за да помогнем на Украйна“, допълва Хрда, която председателства срещите на страните от ЕС, включително тези, които определят формата на най-новите санкции.

Унгарският премиер Виктор Орбан проведе кампания у дома срещу санкциите с плакати, на които бяха изобразени бомби, унищожаващи икономиката на Унгария. Други са по-дискретни и се опитват да гледат на това какви ще са отношенията с Русия след края на войната.

Германският канцлер Олаф Шолц каза този месец, че ЕС ще "затегне санкциите срещу Русия, докато Путин продължава войната си". Той също така коментира, че отношенията сега се влошават, но трябва отново да има възможност за икономическо сътрудничество за „една Русия, която е сложила край на войната“.