Р. Стефанов: Фискалната бюджетна дисциплина прави устойчива българската икономика

Фискалната бюджетна дисциплина, демонстрирана през последните близо 25 години правят устойчива българската икономика, заяви пред БНР Руслан Стефанов, главен икономист в Центъра за изследване на демокрацията.

„България е в Топ 3 на икономиките в Европа, които имаха достатъчно ресурси, за да подкрепят домакинствата и бизнеса. Българската индустрия бележи исторически ръст през 2022 година. Причината е субсидията на енергийни разходи. Всички лишения, които сме имали през годините, сега помогнаха българската икономика да излезе от кризата по-бързо и по-безпроблемно“, изтъква експертът.

Обслужването на дългове в бъдеще обаче ще струва повече, напомни още Стефанов.

„Субсидията за горива беше напълно излишна, като и за енергийното подпомагане на предприятията. Става дума за милиарди, а българските домакинства остават сред най-енергийно бедните в Европа“, посочи Стефанов.

България ще има проблем с инфлационните критерии при влизането в еврозоната, обясни икономистът.

„Това е една от причините за изключителното забавяне при присъединяването ни към еврозоната. Трябваше да се случи през 2009 година. Страните с валутен борд няма смисъл да стоят извън еврозоната“, изтъква Стефанов.

Според него България е свързана с Европа и би трябвало да е част от еврозоната.

„През валутния си борд страната ни поема всички шокове, както и позитиви“, изтъква гостът.

Икономистите предвиждаха по-голям спад и имаше по-голям страх от ефектите на войната в Украйна, както и от тези, предизвикани от затварянето на Китай заради Covid-19, посочи той.

„Прогнозите бяха променени. Очаква се, че през 2023 година европейската икономика няма да влезе в рецесия. Това автоматично означава, че и българската няма да го направи“.

По думите му без реформи България ще има сериозен проблем с доходите.

„Българските политици сякаш нямат желание да ги извършат. Те стават за години. Има и малко обяснение от страна на институциите какво ще се случи след влизането ни и как да се подготвим. Остават най-кресливите, които дават емоционални аргументи“, коментира Стефанов.

Той посочи и слабостите на Енергийната стратегия, предвидена от служебното правителство за изпълнение през следващите 30 години.

„Не бих я нарекъл стратегия. Не е ясно кой я е сътворил, а това е важно. Има много корпоративни интереси във въглищната икономика и навсякъде. Време е българските институции да започнат да спазват правилата на демокрацията. Тази стратегия трябва да мине през сериозни обсъждания и институционално съгласуване. Тя показва едно базисно несъобразяване с елементарните правила на съгласуване“, смята Стефанов.

По думите му съобразяването на стратегически документи с ЕС не е една приумица.

„Всички средства, които влизат в икономиката ни са обвързани с политики и стратегии. Трябва ли служебното правителство да предлага енергийна стратегия с 30-годишен хоризонт?, пита икономистът.

Стефанов изтъкна, че основната цел на прехода към зелена икономика е демократизацията и даване на повече възможности за домакинствата.

Той коментира и политическата нестабилност в страната, която влияе негативно на икономиката.

„Липсата на насока е важна. Тя коства ерозиране на капиталовата база на България, а липсата на капитал е сред основните проблеми на страната ни. Българската икономика не инвестира достатъчно, така че да се обновява и да има нови сфери на добавена стойност. Това изисква и държавна политика. България изостава от възможността да привлича инвестиции. Те вече са спаднали“, посочва Стефанов.